Битка при Лепанто

(пренасочване от Битката при Лепанто)
Тази статия е за битката при Лепанто през 1571 година. За другите битки при Лепанто вижте битка при Лепанто (пояснение).

Битката при Лепанто е морско сражение, състояло се на 7 октомври 1571 г. в Патраския залив, при нос Скрофа в Йонийско море.

Битка при Лепанто
Четвърта венецианско-османска война, Османско-хабсбургски войни
Битката при Лепанто
Информация
Период7 октомври 1571 г.;
преди 452 години
 (1571-10-07)
МястоПатраски залив, Йонийско море
РезултатПобеда за съюзниците от Свещената лига
Страни в конфликта
Свещена лига

Испания
Генуезка република
Венецианска република
Папска област
Сицилия
Неаполитанско кралство
Савоя

Малтийски орден
Османска империя
Командири и лидери
Хуан Австрийски

Себастиано Вениер
Маркантонио Колонна
Агостино Барбариго
Джанандреа Дориа

Алваро де Базан
Али паша

Мехмед Сироко

Улуч Али Реис
Сили
84 00088 000
Жертви и загуби
8000 ранени или убити; 12 галери20 000 ранени или убити; 50 потопени кораба; 137 превзети
Карта
Битка при Лепанто в Общомедия

Обединените сили на Свещената лига (коалиция от европейски католически държави) извоюват решителна победа срещу флота на Османската империя в пет-часово сражение водено в северната част на Коринтския залив. Победата на Свещената лига прекъсва доминацията на османците в Средиземно море. Лепанто е последната голяма морска битка, водена изцяло с галери и носи голямо символично значение.

Предпоставки редактиране

Християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да спаси венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците през пролетта/лятото на 1571. По-рано през 1570 били превзети и другите владения на Венеция в Кипър, между които и Никозия.

Получил благословия от папата, флотът достига Неаполитанското кралство на 14 август 1571 г. Там в базиликата на Света Клара за водач на коалицията след дълги дискусии е определен Хуан Австрийски.

Въпреки лошото време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври достигат пристанището Сами на остров Кефалония. Тук научават за падането на Фамагуста и жестокото убийство на командира на крепостта Марко Антонио Брагадин. Фамагуста била обсадена от турците и на 1 август венецианците се предават, след като им било обещано, че ще могат свободно да напуснат Кипър. Въпреки това османският главнокомандващ Лала Кара Мустафа паша не спазва уговорката и пленява венецианците. На 7 октомври корабите достигат Патраския залив, където срещат османския флот.

Силите на Лигата редактиране

Главнокомандващ на съюзническия флот е 24-годишният Хуан Австрийски, извънбрачен син на испанския крал Карл V и доведен брат на управляващия Филип II.

Силите на обединената Свещена лига представляват най-силния и многочислен флот, който някога е виждала Европа. Наброява повече от 300 различни съда, от които 108 венециански галери, 81 испански галери, 32 галери от папската армия и други италиански държави и освен това 6 огромни венециански галеаси. Общата численост на екипажа на тези съдове е около 84 000 души. Християните разполагат с около 28 000 бойци, въоръжени с аркебузи и мускети.

 
Фернандо Бертелли: Битката при Лепанто (гравюра)

Сили на Османската империя редактиране

Турският флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 000 души. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които при поражение на османския флот се надявали да получат свободата си.

Сражението редактиране

Съюзническият флот блокира турските кораби в Патраския залив. Турският главнокомандващ предполагал, че силите на съюзниците са при остров Кефалония, а дон Хуан Австрийски считал, че турците са в тяхната база – Лепанто.

Сутринта на 7 октомври 1571 г. двата флота, съвсем неочаквано и за двете страни, се срещат при входа на залива, на 60 км от Лепанто (днес Навпакт).

Значение редактиране

Битката при Лепанто слага край на господството на турския флот в Средиземно море. Съюзническият флот удържа победа, но не се възползва от това. Вместо да се предприемат действия, започват спорове за далечни планове. Испанците извършват десант в Тунис, а венецианците воюват в Далмация. Турският султан получава възможност да възстанови своя флот и през пролетта на следващата година турците построяват 220 галери. Флотът излиза в морето под командването на Улудж Али.

Свещената лига се разпада и през март 1573 г. правителството на Венеция подписва договор с Османската империя, според който отстъпва Кипър на турците и трябва да изплати големи контрибуции. Турците отново стават господари на източната част на Средиземно море.

След битката Йосиф Наси, влиятелна фигура в Османската империя, е заточен на остров Наксос, а влиянието му в османските държавни и други дела ограничено.

Други редактиране

В битката при Лепанто участва Мигел де Сервантес. В сраженията авторът на „Дон Кихот“ губи лявата си ръка.

Външни препратки редактиране