Битка при Арабаконак
Битка при Арабаконашкия проход в Стара планина е неуспешен опит на Орханийската османска армия да проведе настъпателни действия срещу Западния отряд (Гурко), в помощ на Западната османска армия обсадена при Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878).
| Битка при Арабаконак | |||
| Руско-турска война (1877-1878) | |||
 Възпоменателен паметник на победата при Арабаконашкия проход | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 21 – 22 ноември/3 – 4 декември 1877 г. | ||
| Място | Арабаконашки проход | ||
| Резултат | Победа за Русия | ||
| Територия | Балкански полуостров | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Оперативна обстановка редактиране
Преди началото на бойните действия, силите на Орханийската армия са разположени по линиите Етрополе – Правец, Новачене – Литаково, Врачеш – Арабаконашкаи проход и Златишко поле – София. Главната османска позиция на Арабаконашкия проход е изградена по гребена на Западна Стара планина между връх Шиндарник и Арабаконашкия проход. Ключ на позицията е Ялдъз табия с редут и 4 оръдия. Изграден е на командния връх Шиндарник. Вляво от него в посока на Арабаконашкия проход са изградени още 6 редута с 19 оръдия. Осигурени са от няколко линии окопи. Османското командване я разглежда като изходна позиция за атакуване в направлението София – Плевен.
Срещу позицията са разположени частите на Западния Руски отряд, който с временна отбрана, осигурява фланга на руската групировка, обсадила Западната османска армия при Плевен.
През месец ноември 1877 г. Орханийска османска армия с командир Мехмед Али паша, планира да проведе настъпателни действия срещу заелия позиция при Арабаконашкия проход Западен Руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. В случай на успех, да развие настъплението в помощ на обсадената при Плевен Западна османска армия с командир Осман паша. Атаката е насрочена за 21 ноември със силите на 18 табора под командването на Шакир паша.
Генерал-лейтенант Йосиф Гурко получава на 17 ноември предупреждение от главнокомандващия княз Николай Николаевич, да не провежда настъпателни действия до приключване обсадата на Плевен. Узнал за османските намерения, планира изпреварващи действия с двудневен артилерийски обстрел, започващ на 21 ноември.
Бойни действия редактиране
Османската атака започва рано сутринта на 21 ноември. Нападнати са позициите заети от лейбгвардейския Московски полк от двете страни на шосето за София. Първата атака е прекратена поради руското артилерийско контранападение. Сред османските части настава бъркотия, вследствие експлозия на боеприпаси от пряко попадение на руски снаряд. Подновена е към 11:00 часа. Десния фланг на лейбгвардейския Московски полк е изтеглен назад. В ожесточения бой са насочени всички руски резерви и противника е отхвърлен. След 15:00 часа започва трета османска атака. Този път срещу левия руски фланг. Отбит е с включване в боя на руските резерви.
Османските части подновяват атаките на 22 ноември. През целия ден се ожесточени боеве и отново са отбити. Показана е неспособността на Орханийската османска армия да води успешни настъпателни действия. На Арабаконашката позиция настъпва едномесечно затишие. Окончателно ще бъде превзета от руските сили в хода на преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина.
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- Пузыревскй А., Переход через Балканы отряда ген. ад. Гурко зимой 1877 г., СПб., 1881.
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, С., 1986, 43 – 44, 58.