Битката при Литосория е едно от стълкновенията по време на походите на византийския император Константин V Копроним срещу българите.

Битка при Литосория
Българо-византийски войни
Информация
Периодоктомври 773[1] или 774[2]
МястоСевероизточна Тракия, вероятно край Сливен[3], България
Резултатпобеда на византийците
Страни в конфликта
БългарияВизантия
Командири и лидери
ТелеригКонстантин V
Сили
неизвестен брой[3]80 000[4]
Жертви и загуби
неизвестнинеизвестни

Предистория редактиране

През май 773 г. Константин V предприема голям поход в Дунавска България. Една византийска армия напредва през клисурите на Източна Стара планина от юг, а друга, начело със самия император, се придвижва на 2000 кораба покрай западното крайбрежие на Черно море и дебаркира северно от планината. Византийското настъпление е спряно при Варна. Тук Константин и българският кан Телериг сключват мирен договор, с който двете страни се задължават да не се нападат взаимно[1].[5]

Битката редактиране

Няколко месеца по-късно василевсът нарушава договора. От свои привърженици между българите Константин V научава за плана на Телериг да изпрати 12-хилядна войска в областта на славянското племе берзити (в днешна Вардарска Македония[2]). С многобройна войска (според първоизточника, Теофан Изповедник, тя наброява 80 000 души) през октомври 773 г. императорът нахлува в България и в местността Литосория (за чието местонахождение Теофан не дава точни данни, но вероятно става дума за Сините камъни край Сливен[6]) напада ненадейно стана на български пограничен отряд. Изненаданите българи са напълно разбити.[3][4]

Последици редактиране

След битката при Литосория Константин V се завръща тържествено в Константинопол, водейки много пленници. През 774 и 775 г. императорът предприема още два похода срещу българите. И двата завършват безрезултатно за византийците – първият заради буря, която нанася щети на флотата, а вторият заради смъртта на Константин V (14 септември 775 г.).[7]

Източници редактиране

Бележки редактиране

  1. а б Рънсиман, 1.2. Варвари на Балканите
  2. а б Цанкова-Петкова, ГИБИ, III, с. 274, бел. 2-3
  3. а б в Златарски, 304-305, бел. 7
  4. а б Златарски, 302-304
  5. Златарски, 299-300
  6. Николов, Георги. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005, с. 84.
  7. Златарски, 305-307