През май 773 г. Константин V предприема голям поход в Дунавска България. Една византийска армия напредва през клисурите на Източна Стара планина от юг, а друга, начело със самия император, се придвижва на 2000 кораба покрай западното крайбрежие на Черно море и дебаркира северно от планината. Византийското настъпление е спряно при Варна. Тук Константин и българският кан Телериг сключват мирен договор, с който двете страни се задължават да не се нападат взаимно[1].[5]
Няколко месеца по-късно василевсът нарушава договора. От свои привърженици между българите Константин V научава за плана на Телериг да изпрати 12-хилядна войска в областта на славянското племе берзити (в днешна Вардарска Македония[2]). С многобройна войска (според първоизточника, Теофан Изповедник, тя наброява 80 000 души) през октомври 773 г. императорът нахлува в България и в местността Литосория (за чието местонахождение Теофан не дава точни данни, но вероятно става дума за Сините камъни край Сливен[6]) напада ненадейно стана на български пограничен отряд. Изненаданите българи са напълно разбити.[3][4]
След битката при Литосория Константин V се завръща тържествено в Константинопол, водейки много пленници. През 774 и 775 г. императорът предприема още два похода срещу българите. И двата завършват безрезултатно за византийците – първият заради буря, която нанася щети на флотата, а вторият заради смъртта на Константин V (14 септември 775 г.).[7]
- Златарски, В. История на българската държава през средните векове, том I, част 1, Изд. „Наука и изкуство“, София 1970 (електронно издание от „Книги за Македония“, 6 декември 2008)
- Рънсиман, Ст. История на Първото българско царство, ИК „Иван Вазов“, София 1993 (електронно издание от „Моята библиотека“, 6 декември 2008)
- Теофан Изповедник. Хронография – Гръцки извори за българската история (ГИБИ), том III, с. 273-275, с бележки от Г. Цанкова-Петкова (от „Vassil Karloukovski's Page“, 24 ноември 2008)
- ↑ а б Рънсиман, 1.2. Варвари на Балканите
- ↑ а б Цанкова-Петкова, ГИБИ, III, с. 274, бел. 2-3
- ↑ а б в Златарски, 304-305, бел. 7
- ↑ а б Златарски, 302-304
- ↑ Златарски, 299-300
- ↑ Николов, Георги. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI век). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005, с. 84.
- ↑ Златарски, 305-307