Битка при Пиги
„Битката при Пиги (Извора)“ (на гръцки: Пηγή 'пиги' – извор) е голямо сражение между българи и византийци при Цариград в местността „Извора“ с дворцово-църковния комплекс Света Богородица Живоносен източник[1] непосредствено пред Селиврийските врата (Порта Пиги или Празничните врата) на Цариградските стени, станало между 11 и 18 март 921 г.[2][3] и завършило с голяма победа на българската армия.[4][5][6]
| Битка при Пиги | |||
| Българо-византийски войни | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 11 – 18 март 921 г | ||
| Място | Пиги, Византия | ||
| Резултат | победа на българите | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
Причини редактиране
След големите си победи през 917 г. българският цар Симеон I се опитва да седне на византийския трон, виждайки междуособичните проблеми във Византия. Първата стъпка в плана на българския владетел е да стане регент и съвладетел (василеопатор) на малолетния император Константин VII, но през 919 г. младият и амбицизен военачалник Роман Лакапин, който се опитва да ограничи българското влияние над Византия, заменя Зоя (майката на императора и става регент). През 920 г. той се самопровъзгласява и за съимператор. По този начин изпреварва плановете на Симеон и проваля стремежите му да седне на трона в Константинопол по дипломатически път. През същата 920 г. българският цар започва война и до 924 г. отнема почти всички земи на Византия на Балканите.
Битката редактиране
През 922 г. голяма българска армия, под командването на кавкан Теодор Сигрица, преминава бързо през Странджа и достига покрайнините на византийската столица – Константинопол. Роман Лакапин изпраща войска начело с Пот Аргир. Атаката на българите е неудържима и византийците бягат в опити да се доберат до корабите. По-голямата част от ромейската армия е унищожена или пленена.
Следствие редактиране
Българите изгарят дворците Пиги, опустошват Златния рог и се завръщат триумфално в Преслав.
Бележки редактиране
- ↑ „Света Богородица Живоносен източник“ или просто „Изворът“ (гр. Пиги) е средновековен храм с манастир и едноименен дворец непосредствено пред Силиврийските врата (порта Пиги или Празничните врата) на крепостната стена на Цариград в местостта „Извора“ при едноимнното аязмо там. Днес на това място е скромният патриаршески манастир „Света Богородица Живоносен източник“. Първият храм тук е построен от Лъв I Tракиец родом от старата провинция Мизия със столица дн. София, той е първият имрератор, коронован със свещен църковно-държавен ритуал (помазание на царство), задължителен за християнските владетели, а също на негова заповед дължим неделята да е неработен ден. Комплексът Света Богородица Живоносен Источник е традиционното място за венчавка на ромейските принцеси. В този комплекс, където при походите на Цар Симеон в 921 г. след битката тук за 2 години се установява българският лагер, в 922 г. се води битка при лагера, която българите печелят и накрая в 923 г. комплексът силно пострадва заради неотстъпчивостта на ромеите; българският цар Петър I на 8 октомври 927 г. се венчава за императорската дъщеря Ирина Лакапина и с тържествена процесия по триумфлния път до Евдом, мястото за коронации на императорите, те са изпратени за България, а ромеите окончателно официално признават царската титла на българския владетел и Партиаршеския ранг на Българската църква. Виж: ГИБИ V 1964, с. 166; ГИБИ V 1964, с. 135; ГИБИ VI 1965, с. 150; Златарски 1927, с. 410
- ↑ Златарски 1927, с. 410
- ↑ ГИБИ V 1964, с. 251
- ↑ ГИБИ V 1964, с. 163
- ↑ ГИБИ V 1964, с. 130
- ↑ ГИБИ VI 1965, с. 145
Източници редактиране
- Гръцки извори за българската история, Т. V. София: БАН, 1964, http://www.promacedonia.org/gibi/5/index.html
- Гръцки извори за българската история, Т. VI. София: БАН, 1965, http://www.promacedonia.org/gibi/6/index.html
- Златарски, Васил (1927). История на Българската държава през средните векове, Том I История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018). София, http://macedonia.kroraina.com/vz1b/index.html
- Ioannes Scylitzes. Historia. 2, 356 – 357
