Битка при Уман
Битката при Уман е стълкновение между армиите на Германия и СССР от 15 юли до 8 август 1941 г. по време на Втората световна война. Съветските войски търпят тежко поражение, в резултат на което немците завладяват голяма част от Западна Украйна, достигат подстъпите на Кримския полуостров и Харков и застрашават Киев от юг.
| Битка при Уман | |||
| Втора световна война | |||
 Карта на бойните действия | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 15 юли – 8 август 1941 г. | ||
| Място | Уман, Украйна | ||
| Резултат | Германска победа | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Уман в Общомедия | |||
Германско настъпление и пробив на линията „Сталин“ редактиране
В началото на операция Барбароса немската група армии „Юг“ (под командването на фелдмаршал Герд фон Рундщет) провежда успешно настъпление в Западна Украйна, с 1-ва танкова група (генерал Евалд фон Клайст) в авангард. С цената на големи загуби в танковото сражение между Дубно, Луцк и Броди съветските войски успяват да забавят напредването на Клайст и да се изтеглят към укрепената линия „Сталин“ на съветско-полската граница от 1939 г.
В първите дни на юли немските 17-а и части от 6-а армия атакуват в посока Тернопол, а 11-а армия настъпва от румънската граница през Бесарабия.[1] На 5 юли 6-а армия осъществява пробив източно от Лвов. Два дни по-късно 13-а танкова дивизия превзема Бердичев, а на 9 юли, след тежки двудневни боеве, 14-а танкова дивизия превзема Житомир[1]. В резултат на тези германски успехи отбранителната линия на съветския Югозападен фронт (командващ генерал Михаил Кирпонос) е пробита. Две левофлангови армии – 6-а и 12-а, са застрашени от обкръжение.
След пробива Клайст разпръсква силите си в няколко направления. 3-ти танков корпус (начело с генерал Еберхард фон Макензен) е изпратен към Киев, 14-и танков корпус (генерал Густав фон Витерсхайм) настъпва към Белая Церков, а 48-и танков корпус на генерал Вернер Кемпф поема на югоизток, към Казатин. Съветските контраатаки между 13 и 18 юли в района Бердичев – Житомир са неефективни.[3]
Преследване и обкръжаване на съветските войски при Уман редактиране
На 14 юли 1941 г. германската 1-ва танкова група се насочва към Уман в опит да загради пътя за отстъпление на съветските войски западно от долното течение на Днепър. Мястото ѝ на подстъпите към Киев заема армейска група „Шведлер“, наброяваща първоначално шест, по-късно девет, дивизии пехота.[3] Осъзнавайки опасността, Ставката на съветското Върховно главно командване сформира 26-а армия (от 4-ти стрелкови и 5-и кавалерийски корпус). Първоначалният план предвижда армията да прекоси Днепър южно от Киев на 15 юли и да атакува левия фланг и тила на 1-ва танкова група. Германските войски научават за него от самолет, който по погрешка се приземява зад техните линии. Така войските на Шведлер се подготвят и отразяват удара.[3]
От 16 до 18 юли се състои битката за Казатин. В нея немската 16-а танкова дивизия първо изтласква съветските войски от града, а след това разгромява контраатакуващите 16-и механизиран и 37-и стрелкови корпус от състава на 6-а армия на генерал-лейтенат Иван Музиченко. Съветските войски губят стотици танкове.[4]
По на юг, на 17 юли 17-а немска армия (генерал Карл-Хайнрих фон Щюлпнагел) извършва пробив в съветските линии около Летичев и Жмеринка и обхожда 6-а и 12-а съветска армия ог юг-югозапад.[5] В сражението около Виница от 17 до 21 юли обаче 12-а армия (генерал-майор Павел Понеделин) осуетява опитите на немците да я обкръжат и отстъпва организирано на левия бряг на река Южен Буг.[6] Контраударът на съветския 18-и механизиран корпус край Жмеринка обаче се проваля (поради лошото време и непроходимостта на пътищата) и 18-а армия (на десния фланг на Южния фронт) отстъпва на изток. Така силите на Понеделин са оставени без подкрепа и южният им фланг е открит.[7] Съветските операции в полосата от Черно море до Киев и на север се координират от командването на Югозападното направление начело с маршал Семьон Будьони, комуто са подчинени войските на Югозападния и Южния фронт.
От 21 до 25 юли двете съветски армии (12-а и 6-а) прехвърлят ударните си сили на изток и, преследвани по петите от Щюлпнагел, правят опит да си пробият път към главните сили на Днепър. Насреща им извършва спомагателен удар 26-а армия. Офанзивата се разбива о 16-а танкова дивизия в боеве край Оратов, Животов и Монастирище. Преди обръчът на обкръжението да се затвори окончателно, Музиченко и Понеделин са принудени да отстъпят още по на юг.[8] В същото време, на 22 – 23 юли, настъплението на немската 11-а танкова дивизия е спряно край Уман от съветския 2-ри механизиран корпус, прехвърлен от Бесарабия.[9] Благодарение на това Понеделин и Музиченко избягват отново обкръжението. На 25 юли Ставката прехвърля двете армии от Югозападния в Южния фронт под командването на генерал Иван Тюленев. На същия ден пехотните сили на немската 6-а армия заемат позиции срещу съветските укрепления около Коростен и Киев и дават възможност на останалите два корпуса от 1-ва танкова група да се насочат към Уман.[10] На 28 юли немците започват още по-дълбок обхват от север и изток с участието на 48-и и 14-и моторизиран корпус. Фланговете и тилът им са прикрити от придошлите пехотни съединения на 17-а армия. Съветският 2-ри механизиран корпус е обходен. За два дни (до 30 юли) немците достигат на 70 км южно от Уман и предрешават съдбата на съветските 6-а и 12-а армия.[11] На 2 август 9-а танкова дивизия от корпуса на Витерсхайм, части от 11-а немска армия и унгарският подвижен корпус сключват обкръжението 40 км източно от Уман. Освен 6-а и 12-а армия, в „котела“ на обкръжението попадат и части от съветската 18-а армия.[12][13]
Уманският „котел“ редактиране
Още към 1 август групата Понеделин (обединените 6-а и 12-а армия) остава почти без гориво и боеприпаси. Опитите за пробив на изток са затруднени от наличието на много реки и притоци, на които са се укрепили германците (49-и планинско-стрелкови корпус и други съединения) – Ятран, Синюха и др. 223-та стрелкова дивизия, която трябва да пробие обкръжението отвън, е подложена на удар от немския 3-ти танков корпус (Макензен) и разгромена край гр. Нови Миргород (2 август).[14]
От 2 до 7 август продължават организираните опити за пробив на обкръжението, което става все по-плътно с прииждането на немски подкрепления. За неуспеха допринася разнопосочните действия на съветските командири. Понеделин опитва пробив на изток, към Новоархангелск, а Музиченко – на юг, към Первомайск. Междувременно, на 3 – 4 август, немската 16 танкова дивизия завзема гр. Первомайск и предмостие, изтласквайки съветските войски (18-а армия) южно от река Южен Буг и разширявайки разстоянието между обкръжените войски и силите на Южния фронт.[15]
Усилията за пробив изчерпват силите на обкръжените армии и към 7 август в командването настъпва пълен хаос. Понеделин, Музиченко и няколко командири на корпуси са взети в плен; много генерали загиват; около 11 000 бойци успяват да си пробият път извън обкръжението.[16]
Равносметка редактиране
В битката при Уман са пленени, по германски източници, 103 000 червеноармейци[1], а съветските загуби в техника възлизат на 317 танка[17], 1100 оръдия (858 артилерийски[17] и 242 противотанкови оръдия)[18] и 5286 камиона[17]. Германците също търпят сериозни загуби. Само 49-и планински корпус, в състав 1-ва и 4-та планинска дивизия, губи 145 офицери и 4961 души.[19] Победата позволява на група армии „Юг“ да завладее цяла западна Украйна. През август 1941 г. румънски войски обсаждат Одеса, а 1-ва танкова група на Клайст прекосява Днепър при Кременчуг и участва в разгрома на съветските войски в битката за Киев през септември.
В книгата „Fallen Soviet generals“ се изказва мнението, че съветското поражение при Уман е в резултат не само от германско превъзходство в хора и техника, но и от заповедта на Сталин за неотстъпление, както и нерешителността маршал Будьони и генерал-лейтенант Тюленев.[20] Според руския историк А. Исаев основната причина е в дезориентацията на Ставката. След германския пробив на линията на Сталин между Житомир и Бердичев тя преценява, че германските танкове няма да губят време за обкръжаване на съветските войски западно от Днепър, а ще поемат направо на изток – към богатия промишлен район Донбас. Затова на 28 юли – дни преди падането на Уман – Москва нарежда на Кирпонос и Тюленев да преминат в офанзива срещу немците.[21]
Използвана литература редактиране
- Исаев, А. От Дубно до Ростова. Москва, Транзиткнига, 2004. (Проект „Военная литература“)
- Де Ланнуа, Фр. Немецкие танки на Украине 1941 г. Москва, Эксмо, 2006.
- Kirchubel, Robert и др. Operation Barbarossa 1941. Osprey Publishing, 2003. ISBN 1841766976.
- Maslov, Aleksander A. и др. Fallen Soviet generals: Soviet general officers killed in battle, 1941 – 1945. Routledge, 1998. ISBN 071464790X.
- Megargee, Geoffrey P. War of annihilation: combat and genocide on the Eastern Front, 1941. Rowman & Littlefield, 2007. ISBN 0742544826.
- Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X.
- Murray, Williamson и др. A War to be Won: Fighting the Second World War. Harvard University Press, 2001. ISBN 0674006801.
- Sorge, Martin K. The other price of Hitler's war: German military and civilian losses resulting from World War II. Greenwood Publishing Group, 1986. ISBN 0313252939.
Източници редактиране
- ↑ а б в Megargee, стр. 56 – 57
- ↑ 60 лет Великой победе, архив на оригинала от 21 май 2016, https://web.archive.org/web/20160521225208/http://victory.mil.ru/, посетен на 13 април 2009
- ↑ а б в Kirchubel, стр. 38 – 48
- ↑ Исаев, стр. 355 – 356
- ↑ Исаев, стр. 359 – 361
- ↑ Исаев, стр. 364 – 366
- ↑ Исаев, стр. 370 – 372
- ↑ Исаев, стр. 375 – 380
- ↑ Исаев, стр. 383 – 385
- ↑ Исаев, стр. 391, 395 – 396
- ↑ Исаев, стр. 408
- ↑ Исаев, стр. 416
- ↑ Де Ланнуа, стр. 68
- ↑ Исаев, стр. 417 – 421
- ↑ Исаев, стр. 421 – 427
- ↑ Исаев, стр. 427
- ↑ а б в Murray, стр. 124
- ↑ Mitcham, стр. 34
- ↑ Sorge, стр. 45
- ↑ Maslov, стр. 23 – 24
- ↑ Исаев, стр. 410 – 411