Битката при Харама е опит на националистите на генерал Франсиско Франко да изместят републиканските линии по поречието на река Харама, на изток от Мадрид, по време на Гражданската война в Испания.

Битка при Харама
Гражданска война в Испания
Бункер в Харама
Бункер в Харама
Информация
Период6 – 27 февруари 1937 г.
МястоМадрид
РезултатПобеда за националистите
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция
Подкрепа от:
Кралство Италия
Нацистка Германия
Испания Испания
Интернационални бригади
Подкрепа от:
Съюз на съветските социалистически републики СССР
Командири и лидери
Хосе Енрике Варела
Франсиско Гарсия Ескамес
Карлос Асенсио Кабаниляс
Фернандо Барон
Испания Хосе Миаха
Испания Висенте Рохо
Испания Себастиан Перея
Испания Енрике Листер
Испания Валентин Гонсалес
Робърт Мериман
Съюз на съветските социалистически републики Дмитрий Павлов
Сили
25 000 – 40 000 войници
40 оръдия
55 танкове
30 000 войници
30 танкове
Жертви и загуби
6 000 – 20 000 убити, ранени или пленени[1][2]10 000 – 20 000 убити, ранени или пленени
Карта
Битка при Харама в Общомедия

Елитни испански легионери и марокански редовни войници от армията на Африка изтласкват Републиканската централна армия, включително интернационалните бригади, но след дни на ожесточени битки не е постигнат пробив. Републиканските контраатаки по превзетата територия също се провалят, което води до тежки жертви и от двете страни.

Битката редактиране

До февруари 1937 г., в резултат на продължаващата гражданска война в Испания и отбраната на Мадрид, враждуващите страни достигат известен паритет, осъзнавайки, че войната ще бъде много дълга. При тези условия бунтовническото командване на генерал Франко решава да нанесе удар на 30 км южно от Мадрид, да пресече магистралата Мадрид-Валенсия и да обсади столицата, надявайки се, че Мадрид няма да може да устои дълго време. Основната задача на републиканското командване е да предотврати атаката на врага срещу Мадрид и да го победи, преди той да може да предприеме своята операция.

Плановете на републиканците започват да се разработват още през декември 1936 г., като в крайна сметка стават известни на националистите. Следователно основният удар по плана е нанесен от изток от река Харама в тила на основната вражеска позиция близо до Мадрид. Още в първите дни на боевете е планирано да се прекъсне магистралата до Толедо. По-нататъшна офанзива трябва да се развие срещу Хетафе-Алкоркон и Брунете. Командирът на Централния фронт генерал Посас трябва да ръководи битката. Негов съветник е "генерал Купър" - съветският командир Григорий Кулик. Операцията се подготвя бавно, затруднена от железопътните линии и бавното развитие на съветските оръжия от новобранци, както и известна небрежност. Освен това системата за командване и управление на войските е организирана неправилно. В резултат на това, съдбата на републиканското настъпление не е решена от военното командване на републиката, а от националистите, които познават детайлите на плана и предприемат превантивни действия.

Битката започва на сутринта на 6 февруари 1937 г. с удар на националистическите сили на Франко.

По време на военните действия пряко участва 1-ва бронетанкова бригада на Републиката, чийто гръбнак са войниците от 4-та механизирана бригада от Бобруйск. Командването на група съветски танкисти се извършва от командира на бригадата Дмитрий Павлов.[3][4][5]

Боевете с променлив успех продължават до 27 февруари, когато и двете страни се изчерпват. Основният резултат от битката е провалът на третата кампания срещу Мадрид. Националистите така и не успяват да обсадят Мадрид, но единствената магистрала, свързваща столицата с останалата част от републиката, е обстрелвана от тяхната артилерия. След резултатите от битката републиканците правят някои организационни заключения, по-специално генерал Посас е отстранен от поста си и генерал Хосе Миаха е назначен на мястото на командир на Централния фронт.

Източници редактиране

  1. Coverdale, The Battle of Guadalajara, 8–22 March 1937, p. 54
  2. Thomas, p. 492
  3. Ирина Воронкова. Первая схватка с фашизмом // Беларуская думка : журнал. — 2016. — № 6. — С. 82—89.
  4. Юрий Лобач. Ровно 80 лет назад бобруйские танкисты отправились в сражающуюся Испанию Архив на оригинала от 2022-07-31 в Wayback Machine. // Вечерний Бобруйск : газета. — 1 сентября 2016.
  5. Юрий Глушаков. И наши люди мужества полны... Архив на оригинала от 2022-08-14 в Wayback Machine. — IMHOclub : интерактивный портал. — 1 апреля 2017.

Литература редактиране

  • Данилов С. Ю. Гражданская война в Испании (1936—1939). «Вече», 2004.
  • Хью Томас. Гражданская война в Испании. 1931—1939 гг. «Центрполиграф», 2003.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Битва при Хараме“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​