Битка при Цецора (1620)

Битка при Цецора
	Битка при Цецора
Молдовски магнатски войни; Полско-османска война (1620-1621)
	„Смъртта на хетман Жолкевски в битката при Цецора“, худ. Валери Еляш Раджиковски
Информация
Период	17 септември – 7 октомври 1620 г.
Място	близо до с. Цуцора на река Прут, Молдова
Резултат	османска победа
Страни в конфликта
Полско-литовски съюз; Молдова	Османска империя; Кримско ханство; Влахия
Командири и лидери
Станислав Жулкевски; Станислав Конецполски; Гаспар Грациани	Искендер паша; хан Темир
Сили
ок. 10 000	ок. 13 – 20 000
Жертви и загуби
много	неизвестно
	Битка при Цецора в Общомедия

Битката при Цецора (или Цуцора, както е по-правилно според румънския правоговор) е битка между войските на Полско-литовския съюз (подкрепена от молдовска въстаническа войска) и Османската империя (с ногайски ариергард), станала между 17 септември и 7 октомври 1620 г. край р. Прут, Молдова.

Предистория редактиране

Поради провала на полската дипломатическа мисия в Истанбул и недоволствата и на двете страни от Бушаския мир (в границите на Полша продължават да нахлуват казаци и татари), отношенията между двете империи се изострят в началото на 1620 г. И двете страни започват да се готвят за война, защото никоя не е готова. Турците планират война през 1621 г., докато Сеймът на Съюза прекратява всички задачи, които изпълняват хетманите. На тайно събрание членовете на Сената, убедени от австрийския представител, решават да изпратят полските войски още през 1620 г., въпреки че повечето от сенаторите не са вярвали, че войските имат достатъчна подготовка. Хетман Станислав Жулкевски, който тогава е на над 70 години (политиката на Съюза не позволявала напускането на държавни постове, какъвто бил постът хетман), виждайки бъдещата война, решава да срещне турските войски на чужда територия, като очевиден избор е Молдова.

Хетманите Жулкевски и Конецполски водят армията в Цуцора (според полските източници – Цецора), селище в днешния окръг Яш, Румъния, за да се бият с ордата на хан Темир. Армията им наброява над 10 000 души (2000 пехотинци и почти без казашка кавалерия), като много голяма част от нея е съставена от личните войски на магнатските семейства Корецки, Заслявски, Казановски, Калиновски и Потоцки. Армията навлиза в Молдова през септември. Молдовският владетел Гаспар Грациани, васал на Османската империя, решава да въстане и да застане на страната на Съюза. Грациани избива еничарите в Яш и пленява пратениците на султан Осман II (който смята да го махне от длъжност и да го изпрати в Истанбул), след което решава да бяга, но, принуден от поляците на Жулкевски, се присъединява към войските на Съюза. Въпреки това много молдовски боляри се разделят с цел всеки да защитава собственото си имущество от разграбване от недисциплинираните магнатски войски, а други решават да изчакат изхода от войната и да се присъединят към страната-победителка. Така само няколко хиляди (600 – 1000) молдовски въстаници се присъединяват към полските войски. Жолкевски заповядва на войските си да се преместят в укрепения лагер (останал от предишни войни) в Цецора.

Битката редактиране

На 10 септември край Цуцора (близо до Яш, Румъния) войските на Съюза срещат татарско-османска армия с влашки подкрепления (наброяваща 13 – 20 000 души) под командването на Искендер паша, бейлербей на Очаков (Ози). Тази войска е изпратена от султан Осман да помогне на Габор Бетлен срещу Хабсбургите. Татарската войска изненадва полската армия.

По време на първия ден на битката (18 септември) много молдовски въстаници се прехвърлят на другата страна и бързо атакуват поляците. Наемниците, личните войски и техните водачи магнати бързо губят боен дух. Станислав Конецполски командва десния фланг на войските на Съюза. На 19 септември полската загуба става ясна, но Конецполски все още държи позиции и не допуска разделяне. На 29 септември полските войски са разбити от османските редици и табори и започват да отстъпват. Това отчасти става и защото Грациани подкупва няколко магната и техните лични войски започват да бягат, като паникьосват и кавалерията и тя ги последва. Това обаче е само началото. Последвалите атаки по време на отстъплението (най-жестоката е на 3 октомври) са отблъснати. Малко след това, след като виждат река Днестър и полската граница, войските започват да се разделят.

По време на друга голяма засада на 6 октомври повечето от магнатите и благородниците са принудени да бягат на север. Повечето полски войници са убити или пленени. Хетман Жулкевски е убит, а много други благородници, сред които Конецполски и Богдан Хмелницки, са пленени. Главата на Жолкевски е набучена на пика и изпратена на султана, а често месещият се в молдовските работи херцог Корецки е екзекутиран в Истанбул.

С тази важна победа, по съвет на великия везир Али паша и Габор Бетлен, Осман решава да укрепи властта си и дори да я увеличи. Новият владетел на Молдова е Александру Илиаш, а въстаналият Гаспар Грациани загива на бойното поле на 29 септември.

Последици редактиране

През 1621 г. армия от 200 000 или 250 000 турски ветерани тръгва от Одрин към границата с Полша. Турците, след победата си при Цецора, имат големи надежди за превземането на Украйна – част от Полша. Полският командир Ян Карол Ходкевич пресича Днестър през септември 1621 г., водейки със себе си армия от около 35 000 войници и казашки съюзници и влиза в Хотинската крепост, като блокира пътя на бавното турско настъпление. Последвалата битка трае почти цял месец (2 септември – 9 октомври), когато полският хетман успява да отблъсне османците към брега, когато завалява първият есенен сняг (битка при Хотин). Поради късния сезон Осман губи около 40 000 войници, което го кара да преговаря за мир. Резултатът е примирие с Хотинския договор, който дава някои изгоди на Полша, но с всички изисквания на Османската империя.

Осман обвинява за това липсата на интерес и дегенерирането на еничарите. Модернизационните му мерки в армията не са посрещнати добре от еничарите и висшата класа. На 18 май 1622 г. се вдига въстание, водено от еничари и ученици в медресета, като в резултат Осман е убит на 20 май от набиращите власт въстаници.

Източници редактиране

Podhorodecki, Leszek (1978). Stanisław Koniecpolski ok. 1592 – 1646. Wydawnictwo Ministerstwa Obrony Narodowej. ISBN B0000E946H, p. 65 – 100

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Ţuţora (1620) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.