Битка при нос Пасаро

Битката при нос Пасаро (на английски: Battle of cape Passaro; на испански: Batalla del cabo Passaro) е решителното морско сражение от Войната на четворния съюз, състояло се на 11 август 1718 г. край южните брегове на остров Сицилия, която в този момент е окупирана от испанците. От една страна е испанският флот от 15 линейни кораба и 19 по-малки съда, командван от адмирал Антонио де Гастанета, а от друга – британският кралски флот от 22 линейни и 7 други кораба, под ръководството на сър Джордж Бинг.

Битка при нос Пасаро
Война на четворния съюз
Битката при нос Пасаро, худ. Айзък Сейлмейкър
Информация
Период	11 август 1718 г.
Място	нос Пасаро, Сицилия
Резултат	Британска победа
Страни в конфликта
Великобритания Испания
Командири и лидери
Джордж Бинг Хосе Антионио де Гастанета
Сили
• 22 линейни кораба • 7 други кораба • 1444 оръдия • 9000 души екипаж • 15 линейни кораба • 6 фригати • 4 бомбардировачни кораба • 2 брандера • 7 галери • 1320 оръдия • 10 000 души екипаж
Жертви и загуби
500 убити или ранени 2400 убити или ранени 3600 пленени
36.6869, 15.1483

Ход на битката

В действителност битката се състои преди официалното обявяване на война през декември 1718 г., когато Испания вече води военни действия против Австрия и Савоя на островите Сардиния и Сицилия. Решени да помогнат на своите съюзници и да бдят за интересите си в Средиземно море, британците изпращат внушителна ескадра. Тя прехвърля австрийски войски в Сицилия и изглежда, че това ще бъде целта ѝ. Впоследствие обаче тя открива испанските кораби зле подредени и без да са заели отбранителна позиция. Това се дължи главно на факта, че испанците не предполагат агресивни намерения у англичаните, с които не са във война. Когато Бинг застига противниците си, те са разделени на три групи. Атаката е бърза и опустошителна, флагманът на Гастанета е прихванат от два британски кораба и пострадва тежко. Впоследствие той умира от раните си. В следобедните часове два линейни кораба, командвани от Балтазар де Гевара се оказват в състояние да помогнат на адмирала, но се оттеглят. В крайна сметка битката се разпада на множество малки сражения и завършва с триумф на британците.

Последици от битката

14 линейни кораба и повечето от останалите за изгубени за испанците, с което техният флот практически престава да съществува. Общо 6000 испанци са убити или взети в плен, докато британците губят само 500.

Това сражение „не се нарежда до големите постижения на кралския флот, пише Е. Армстронг. То може да се сравни по-скоро... с други непредвидени инциденти“. Подобно е и отношението на А. Махън: „Сблъсъкът, който се случва, трудно може да се нарече битка и както обикновено в такива случаи, когато двете страни са в състояние на война без да е официално обявена, е съмнително доколко нападението от страна на англичаните е честно и морално приемливо“.

Сражението има огромни последици. Заради него испанската армия в Сицилия е изолирана и накрая разгромена, това е сериозна причина и за цялостното поражение на Испания. То става причина за силната неприязън на испанския народ към Великобритания.