Блатен аир
Блатният аир[2] (Acorus calamus), познат още като акорус[2] или ароматна тръстика, е многогодишно тревисто растение, достигащо метър и половина на височина, по произход от Хималаите. Растението е в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения[2] и е защитено растение съгласно Закона за биологичното разнообразие.[3]
| Блатен аир | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Блатен аир в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Разпространение и биотоп редактиране
Блатният аир произхожда от Северна Азия. През средните векове е отглеждан и на Балканския полуостров. Сега се среща рядко, явно подивял, по блатистите, мочурливи места, в бавнотечащи води. В България плодовете не узряват, поради което се размножава вегетативно. Находищата са ограничени – Софийско, Самоковско, Казанлъшко и край р. Искър. В диво състояние е разпространено в много райони на Азия и в приатлантическите части на Северна Америка.
Химичен състав редактиране
Етерично масло, което се състои от d-α-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод с неизучен състав (1977 г.). В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др. В листата са открити дъбилни вещества и етерично масло.[4]
Билка и подправка редактиране
Внимание! Някои европейски и азиатски разновидности на блатния аир (без диплоидния) съдържат канцерогенното и плодоувреждащо вещество асарон, което представлява до 80% от 9-те % етерично масло в коренището.[5]
Още индийските лекари го използвали, а древните гърци и римляните научили за него от арабските и финикийските търговци. Споменава се и по време на походите на Александър Македонски в Индия.
Време и начин на бране и заготовка редактиране
Коренищата се изваждат рано напролет, в средата на лятото и през есента. През пролетта дрогата е най-богата на етерично масло. Коренищата се измиват и нарязват на късове с дължина 10 – 15 см. Сушенето се извършва в проветриви помещения или в сушилня при температура до 30 °C. Правилно заготвената дрога е жълтокафява отвън, а отвътре – бяла.
Изсушените и стрити коренища на блатния аир са традиционна подправка в индийската и арабската кухня, използва се за сладкиши (меденки, ореховки) и за компоти, сладка, желета и конфитюри.
Коренищата се използват за приготвяне на лекарствени сиропи и запарки.
Лечебно и здравно действие редактиране
- Афродизиак
- Абортивно
- Болковъзпиращо
- Възбуждащо апетита
- Засилващо менструацията
- Общотонизиращо
- Халюциногенно
- Подагра
- Киселини
Източници редактиране
- ↑ Acorus calamus (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-09-13.
- ↑ Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-09-14.
- ↑ Билките в България и използването им, Земиздат, 1977
- ↑ www.giftpflanzen.com