Боа дю Казие
Боа дю Казие (на френски: Bois du Cazier) е изоставена каменовъглена мина край Марсинел (днес част от Шарлероа), Белгия, превърната в музей, обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
| Боа дю Казие | |
 | |
| Основан | 1822 г. |
|---|---|
| Сайт | www.leboisducazier.be |
 Местоположение в Шарлероа | |
| Боа дю Казие в Общомедия | |
На 8 август 1956 г. в Боа дю Казие става най-тежкият инцидент в историята на белгийската добивна промишленост. При пожар в мината загиват 262 от намиращите се вътре 274 души, от тях 136 италианци (над половината от жертвите), 95 белгийци[1].
По онова време в белгийските мини работят около 47 хил. италианци (съставлявайки 30% от заетите в бранша), а цялата италианска имиграция в Белгия достига близо 0,5 млн. души.
Случаят кара Италия да изисква по-добри и безопасни условия за работа на своите гастарбайтери, работещи въз основа на договор за трудовата миграция между Белгия и Италия от 1946 г. Белгия започва да набира по-активно чуждестранни работници от други страни[2]. Злополуката предизвиква въвеждането на по-строги регулации на безопасността на труда в Западна Европа и до намаляване на италианската имиграция в Белгия.
През 1967 г. мината е закрита, а след това е превърната в музей, посветен на аварията и на историята на въгледобива в района на Шарлероа.
Източници редактиране
- ↑ Emporis News Архив на оригинала от 2006-11-11 в Wayback Machine.
- ↑ Multicultural Policies and Modes of Citizenship in Belgium: The Cases Of Antwerp, Liège and Brussels Multicultural Policies and Modes of Citizenship in European Cities (MPMC), September 1999
Външни препратки редактиране
- ((fr)) Боа дю Казие – сайт на музея