Бонкомпани
Бонкомпани (на италиански: Boncompagni) е благородническа фамилия от Асизи.
| Бонкомпани | |
_-_type_2.svg) | |
| Страна | Италия |
|---|---|
| Владения | Палацо Бонкомпани |
| Представители | Григорий XIII |
| Основател | Рудолфо Бонкомпани |
| Основаване | 1113 |
| Настоящи потомци | – |
| Националност |  Италия |
| Свързани фамилии | Бонкомпани-Лудовизи |
| Бонкомпани в Общомедия | |
История редактиране
Семейството е документирано за пръв път през 1133 г., когато Рудолфо Бонкомпани, потомък на саксонски благородници, е назначен от Лотар II за господар на Асизи. В началото на 14 век семейството се премества от Умбрия в Болоня, където постепенно увеличава своето богатство и влияние. През 1572 Уго Бонкомпани, професор по право в Университета в Болоня и кардинал, става папа Григорий XIII. Дава на сина си Джакомо Бонкомпани Херцогство Сора, получено от Франческо Мария II Дела Ровере, дотогава семейно владение. Семейството дава пет кардинали през 17 и 18 век. Григорий II Бонкомпани владее Пьомбино в периода 1706-1707. По-късно се сливат със семейство Лудовизи. Член на фамилията през 20 век е математикът Балдасаре Бонкомпани-Лудовизи[1]
Източници редактиране
- ↑ Alonzi, L. (2003). Famiglia, patrimonio e finanze nobiliari. I Boncompagni (secoli XVI-XVIII). Manduria-Bari-Rome: Lacaita.
Литература редактиране
- F. Cancani Montani, I Boncompagni duchi di Sora. Serie cronologica desunta dai documenti e notizie esistenti nell'Archivio della famiglia Boncompagni Ludovisi, Forzani, Roma 1908.
- C. Somasca, I Boncompagni e Boncompagni Ludovisi dal MDLVIII al MDMXXXV, F. Cancani Montani, Sansaini, Roma 1955.
- Emilio Re, BONCOMPAGNI e BONCOMPAGNI-LUDOVISI. In: Enciclopedia italiana di scienze, lettere ed arti, Vol. VII (Bil-Bub), Roma: Istituto Giovanni Treccani, 1930
