Борис Минков
български писател и литературен критик
Борис Владимиров Минков e български писател и литературен критик.
| Борис Минков | |
| български писател и литературен критик | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | писател, преподавател |
| Литература | |
| Жанрове | новела, роман |
| Награди | „Рашко Сугарев“ за разказ (1998) Дъбът на Пенчо (2012) „Български роман на годината“ (2014, номинация) |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Хумболтов университет на Берлин НАТФИЗ |
| Публикации | „Град – междинни полета“ (2011) |
| Семейство | |
| Съпруга | Галина Лардева |
| Деца | 2 |
Биография редактиране
Роден е в София на 20 януари 1971 г.[1] Завършва немска гимназия (тогава „Георги Кирков“) (1990) и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995). Доктор по сравнително литературознание с тема на дисертацията върху новелата у Брох и Цвайг. Научен сътрудник в Института за литература на БАН (1998 – 2013). Доцент по западноевропейска литература в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (от 2013).[2][3]
Гост преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, АМТИИ Пловдив, Фридрих-Шилер-университет в Йена. Лектор по български език, литература и култура в Хумболтовия университет в Берлин (2009 – 2013).
Редактор в литературното списание „Страница“. Води литературно-критическа рубрика в същото списание от 1997 г.
Редактор на поредицата за дебютна проза „Гамбити“ на издателство „Жанет 45“.[4]
Библиография редактиране
Белетристика редактиране
- Ловци на балади или Scherzo cantabile, разкази и приказки. Пловдив: Страница, 1999 ISBN 954-9824-04-7 [5][6]
- Животът в очакване на портокаловата топка, роман. София: Балкани, 2001 ISBN 954-8353-45-8 [7][8][9][10]
- Презапис или Другият куфар в Берлин, роман. Пловдив: Жанет-45, 2013 ISBN 978-954-491-918-4 [11]
Критика редактиране
- И нова, и българска, Пловдив: Страница, 2003. ISBN 954-9824-26-8 [12]
- Новелата между статута и статуса на сокола, Пловдив: Летера, 2005. ISBN 954-516-578-2
- Град – междинни полета, Пловдив: Жанет-45, 2011. ISBN 978-954-491-691-6 [13][14]
- Висящите полета на българската литература. Пловдив: Сдружение Литературна къща, 2023. ISBN 978-954-9824-31-5
Учебници редактиране
- Учебник по литература за 9. клас. София: Анубис-Булвест 2000, 2018, 224 с. (в съавторство с Боян Биолчев, Николай Аретов и Веселина Тонева)
- Учебник по литература за 10. клас. София: Анубис-Булвест 2000, 2019, 250 с. (в съавторство с Боян Биолчев, Нели Илиева и Веселина Тонева)
- Работни листове по литература за 10. клас. София: Анубис, 2019, 112 с. (в съавторство със Снежана Минковска, Нели Илиева и Диана Николчева)
- Учебник по литература за 11. клас. София: Анубис, 2020, 328 с. (в съавторство с Елка Димитрова и Иван Велчев)
- Учебник по литература за 11.-12. клас - профилирана подготовка. Модул: Критическо четене. София: Клет България, 2020, 256 с. (в съавторство с Бойко Пенчев и Владимир Игнатов)
Награди редактиране
- Наградата „Рашко Сугарев“ за разказ (1998)
- Дъбът на Пенчо (2012 – за монографията „Градът – междинни полета“)[15]
- „Български роман на годината“ на Националния дарителски фонд „13 века България“ (2014, номинация – за романа „Презапис или Другият куфар в Берлин“)[16]
Бележки редактиране
- ↑ „Борис Минков: Негативната енергия – обратно към България“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., интервю на Георги Календеров, ide.li, 9 април 2002 г.
- ↑ Борис Минков[неработеща препратка], НАЦИД.
- ↑ „Презапис или Другият куфар в Берлин“ на Борис Минков“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., kulturbench.com, 17 септември 2013 г.
- ↑ Поредица за дебютна проза „Гамбити“, сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ Борис Ангелов, „Премиерата като празник“, за премиерата на книгата на Борис Минков, сп. „Страница“, 2000, кн. 1.
- ↑ Емилиян Николов, „Ловци на балади или Scherzo cantabile“ на Борис Минков“, рец. в „Литературен клуб“, 12 декември 1999 г.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Роман на пубертетските дискурси“, рец. в „Литературен вестник“, бр.28 от 18.07 – 24 юли 2001 г.
- ↑ Димитър Атанасов, „Портокаловата топка – път към себе си и другите“, рец. в електронно списание LiterNet, 29 октомври 2001, № 10 (23).
- ↑ Надя Тодорова, „Юлия Берберян стана героиня на роман“, отзив във в. „Стандарт“, 3 юни 2001 г.
- ↑ Оля Стоянова, „Портокаловият роман“, отзив във в. „Дневник“, 21 март 2002 г.
- ↑ Оля Стоянова, „Град за завръщане“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 30 октомври 2013 г.
- ↑ Емилиян Николов, „И нова, и българска“ Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine., за премиерата на книгата на Борис Минков, „Литературен клуб“, 11 февруари 2004 г.
- ↑ Клео Протохристова и Ани Илков, „По стъпките на Града“ и „Комуникативният монструм“, рецензии във в. „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012.
- ↑ Яница Радева, „Да бъдеш фланьор, значи да намираш градове“, рец. в „Литературен вестник“.
- ↑ Литературна награда „Дъбът на Пенчо“ 2012 (Миряна Янакиева и Борис Минков - новите носители на наградата), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2012.
- ↑ Финалисти в Националната литературна награда за Български роман на годината „13 века България“, 2014, електронен бюлетин „Културни новини“, 28 април 2014 г.
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
- От и за Борис Минков в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Профил на Борис Минков в НАТФИЗ
- Произведения от и за Boris Minkov в библиотеки (WorldCat Catalog)
- Текстове на Борис Минков на сайта „Литература плюс култура“
- Откъс от романа „Животът в очакване на портокаловата топка“, в. „Литературен форум“, бр. 6 (447), 13 февруари 2001 г.
- „Цената да останеш в полето на литературата“, интервю на Марин Бодаков с Борис Минков, в. „Култура“, бр. 12 (2718), 29 март 2013 г.