Владимир Бочуков
Владимир Атанасов Бочуков, наричан Али чауш[1], е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Тракия.
| Владимир Бочуков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
23 декември 1877 г.
|
|---|---|
Биография редактиране
Бочуков е роден в 1877 година в пашмаклийското село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. В 1897 година, издържан от вуйчо си Н. Хитров, адвокат в Карлово, завършва гимназия в българската столица София. Връща се в родния си край и в 1898 година основава първия революционен комитет в Райково. Активист е на Българското тайно революционно братство заедно с учителя в Устово Илия Хаджитошев.[2] Учителства в Устово и Чокманово, където също подпомага революционното дело на Илия Хаджитошев и Пею и Вълко Шишманов. Бочуков покръщава Христо Лакудата, Христо Караманджуков и други бъдещи видни революционни дейци.
В 1899 година е ръководител на Ахъчелебийския околийски комитет. В 1901 година заминава като търговец на юг и разширява революционната комитетска мрежа в Ксантийско, Гюмюрджинско, Дедеагачко и Софлийско, като посвещава архиерейския наместник в Кушланли поп Дойчин Запров и основава комитети в Чадърли, Калайджидере, Сачанли, Манастир, Чобанкьой и Дедеагач.[3] Заловен е на гара Урли и измъчван, но в Ксанти успява да избяга и пристига в Райково, тъкмо преди убийството на Атанас Шапарданов и Дечо Стоев. Потресен от това убийство заминава за България като се отказва от революционна дейност, като в Чепеларе заявява на началника на революционния пункт Константин Антонов:
| „ | Аз закачих комитлика на Рожен на една ела. Не мога по-нататък да служа в едно движение, дето човек трябва да се страхува за живота си от турци, от гърци, та и от българи.[4] | “ |
На 17 ноември 1904 година завършва Школата за запасни офицери и е произведен в чин запасни подпоручик.[5] Участва във войните за национално обединение и достига до чин капитан.[6] По време на военната си кариера служи в 21-ви пехотен средногорски полк, 2-ра евакуационна разпределителна комисия и 2-ра интендантска рота. Уволнен е от служба през 1919 година.
Военни звания редактиране
- Запасни Подпоручик (17 ноември 1904)
- Подпоручик (22 септември 1912)
- Поручик (14 февруари 1915)
- Капитан (1 август 1917)
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 8.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 194, 262.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 100 - 102.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 58-59.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 21.
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.