Брайко Хаджилуков

български деец на БРСДП (т.с.)

Брайко Луков Хаджинейков е деец на БРСДП (т.с.), родом от град Копривщица.

Брайко Хаджилуков
български деец на БРСДП (т.с.)
Роден
1880 г.
Починал
1925 г. (45 г.)
Учил вСредно училище „Любен Каравелов“

Бащата на Брайко, хаджи Нейко, бил търговец по пазарите на Мала Азия и в края на 1878 г. се завърнал в току-що освободена България като вече позастаряващ ерген. В тези години се задомява с Гана Хаджипалавеева, сестра на хаджи Ненчо Дончев Палавеев, а през 1880 г. му се ражда син.[1][2]

В града на априлци Брайко Хаджилуков завършва с успех копривщенската прогимназия. След това като много други заминава за Пловдив, за да продължи образованието си. В града на тепетата се запознава с левите идеи и започва участие в марксистки кръжок под ръководството на Димитър Благоев. По-късно заминава да изучава правни науки в Женева, където взима участие в сбирки на руски революционни емигранти.[1]Тук се е срещал с Владимир Ленин и Георгий Плеханов.[2]

След завръщането си в Пловдив отново започва партийна дейност в тясно взаимодействие с Васил Коларов. Поради тежко инфекциозно заболяване не взима участие в Първата световна война. След войната се премества да живее в София и отново е в близкото обкръжение на Коларов. Като член ЦК на БКП е избран за общински съветник в столицата. Това предрешава по-сетнешната му съдба. През 1923 г., заплашен от арестуване, Брайко Хаджилуков минава в нелегалност, а когато излиза от нея, се оказва безработен.[1]

След известно време е нает като помощник-адвокат в кантората на доктор Исаков, а по-късно и като юрисконсулт в тютюневия консорциум. След атентата в църквата „Света Неделя“ Брайко Хаджилуков е изведен посред нощ от дома му и е откаран в подземията на Дирекция на полицията. От тогава дирите му се губят и има подозрения, че е ликвидиран заедно с Гео Милев и Христо Ясенов.[1]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Брайко Хаджилуков. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 11.
  2. а б Информационна система на държавните архиви // 5 януари 1955. Посетен на 23 август 2022.