Брезнишки извор е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

Брезнишки извор
България
42.7333° с. ш. 22.8° и. д.
Брезнишки извор
Област Перник
42.7333° с. ш. 22.8° и. д.
Брезнишки извор
Общи данни
Население38 души[1] (15 март 2024 г.)
4,5 души/km²
Землище8,503 km²
Надм. височина811 m
Пощ. код2385
Тел. код07752
МПС кодРК
ЕКАТТЕ06313
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим политик; 2011)
Брезнишки извор в Общомедия

Общи данни редактиране

Отстои на 9 км западно от гр. Брезник и на 29 км северозападно от гр. Перник. Село Режанци е на 4 км източно. Столицата София е на 58 км в същата посока.

Автобусен транспорт Перник-Лялинци свързва селото с останалите населени места.

През 2014 година населението е намаляло с 2/3 спрямо 2001. Според сайта на община Брезник населението е 36 човека.

На преброяването от 2021 се наблюдава увеличение на населението спрямо 2011

В селото има кметство, магазин и кръчма. Общопрактикуващ лекар работи в близкото с. Режанци. Болница, зъболекарски кабинети и аптеки се намират на територията на град Брезник. Там функционират и най-близките училища, детски градини, както и читалище „Просвещение“

  • 1934 г. – 421 д.
  • 1946 г. – 385 д.
  • 1965 г. – 332 д.
  • 1985 г. – 153 д.
  • 1992 г. – 100 д.
  • 1996 г. – 101 д.
Население (2001 – 2023)
година Брой Прираст
2001 69 ///
2007 68 -1 
2008 65 -3 
2009 64 -1 
2010 65 +1 
2011 35 -30 
2012 28 -7 
2013 26 -2 
2014 23 -3 
2020 24 +1 
2021 38 +14 
2022 39 +1 
2023 39 ±0 

География редактиране

Попада в планински район, в най-ниската част на Изворската котловина, а надморската му височина е около 811 м. То е част от Брезнишката котловина. Климатът е умерен, но под влиянието на планинския релеф зимите са студени, а летата топли. Намира се върху нанос и скала, почвите са черноземи и смолници, а в могилата – канелени горски. Растителността е предимно от бук, смърч, бор, широколистни растения и храсти. Името на селото идва от няколкото извора, чиито дебит е 6 – 8 л/с. През селото минава река Изворщица, през която минават два моста. Тя тръгва от близката могила, от околностите, където се намира каптажа. През селото в нея се вливат още две почти пресъхнали реки, след което реката се влива в язовира на селото, а след това в язовир Бегуновци.

Близки села са Режанци, Садовик, Конска и Ребро.

В миналото основният поминък на селото са били земеделието и животновъдството. Най-разпространените култури, които се отглеждат в района са царевица, жито, слънчоглед и плодни дръвчета. Отглеждат се крави, коне, овце, фазани и кокошки.

Рибно богатство на яз. Брезнишки извор: бял амур, каракуда, лин (каленик), слънчева риба, сом, уклей, уклейка, шаран и др.[2]

 
Кметство на с. Извор

История редактиране

В близост до селото е намерен надпис върху камък с две лични имена на местни траки. В землището на Извор се намира извор, наричан от местните Вискяр. Името има общо с друго богато на води пернишко село – Вискяр, както и река Искър. Името е с тракийски произход и означава „място с изворна вода“.[източник? (Поискан днес)] Между Извор и Режанци, в землището на село Режанци е намерено Режанското монетно съкровище от времето на Александър Велики.

През 6 век е построена римска крепост на Изворската могила върху антично селище. През могилата минавал римски път, който свързвал крепостта с другите крепости на другите могили и планини.[източник? (Поискан днес)] През 14 век се заражда вековният дъб, един от символите на селото.[източник? (Поискан днес)]

Край селото е разположена местност, която местните наричат „Калуджерец“, където навремето българи се криели от турците.[3] В местността се намира каптажа на селото.

Селото съществува още преди освобождението на България от османска власт, като годината на създаването не е ясна. Най-ранното споменаване на селото вероятно е в османски данъчен регистър от 1576 г. Местни разказвали, че селото било основано от две семейства – Кузини и Янколови, които се заселили около двата по-големи извора.[източник? (Поискан днес)]

През 50-те години на 19 век е построена църквата „Св. Троица“.

През 1878 г. селото е отбелязано на няколко карти като Изворъ.

През 1929 е каптиран извора и с пари на жителите на селото е изградена чешма. Тогава изворът бил толкова мощен, че хората можели да чуят шума на водата, минаваща под земята. По това време в селото има малко училище.[източник? (Поискан днес)]

На 25.10.1960 г. с държавен указ официалното име на селото става Брезнишки извор. Причината за това била честото бъркане със селата в Трън и Радомир, носещи същото име. Това водело до грешки при изпращане на писма и документи. Те били изпращани в другите села. Днес селото често е наричано неправилно от хората Брезнишки Ѝзвор, които не слагат правилно ударението върху „о“. Местните продължават да наричат селото накратко Извор.[източник? (Поискан днес)]

През 1962 г. е построено кметството и е асфалтиран площада. По това време до селото е изграден язовир.

Туризъм и забележителности редактиране

Намиращият се непосредствено до селото язовир Брезнишки извор е място за риболов и почивка.

Място за разходка из планината е манастир „Св. Никола“, който е издигнат в подножието на връх Любаш. Намира се близо до село Ребро. През 2020 година манастирът и пътят за него са ремонтирани и осветени и сега са подходящи за посещение от туристи.[4][5][6]

Природна забележителност е студеният минерален извор Желязна вода в местността Бърдото до Брезник.

Забележителност в района на селото е и вековен дъб, който е на възраст около 700 години и се намира в местност Средни рид. Легенда разказва, че по времето на царуването на Иван Шишман дървото е било млада фиданка. Под величествената му корона са търсели и продължават да търсят закрила не само хората от селото, но и от района. Местните вярват в чудодейната и пречистваща сила на дъба и твърдят, че всеки, който се докосне до ствола му, получава изцеление на болежките си. Жители на Брезнишки извор издигнали каменен кръст, където на големи празници се давали курбани за здраве. На 60 м от дървото извира и кладенче с лековита вода.[източник? (Поискан днес)]

През 2015 г. вековният дъб край с. Брезнишки извор е обявен за защитен по Закона за биологичното разнообразие. На 5 декември 2021 дървото е номинирано за конкурса „Дърво с корен“.[7]

На 28.01.22 г. са обявени резултатите от гласуването. Изворският дъб е отличен в категорията „Млад природолюбител“.[8]

Край Извор е разположено възвишението Изворска могила, което е част от планината Стража. На източния му дял се намира късноантичната крепост„Градище“. На върха на могилата има кръст, защото някога там била римската крепост.[3]

На север от селото има местност с обширна борова гора, чиято най-висока точка е Остри връх.

Църквата „Света Троица“ в селото е строена в средата на 19-век. Дарената на храма камбана от 1876 година е на стойност 400 хиляди лева.[9] През 2016 г. камбаната е открадната, но после е намерена и сега се пази в селото. Църквата работи до 80-те години на ХХ век. Първите проблеми с течащия покрив се появяват още тогава. Тя е в окаяно състояние, от 2009 г. има голям отвор в покрива и с времето влизането в нея става опасно. С дарения е построена камбанария до храма. Хора от селото изграждат временен покрив, като през февруари 2023 година той се срутва изцяло, а стенописите започват да се измиват, поради дъждовете. Входът остава блокиран от срутилите се греди и керемиди и дори стените започват да се рушат. Почти целия интериор, без дървения иконостас е пренесен в кметството. Църквата е паметник на културата от местно значение, но не е собственост на общината и това е оправдание да не бъде реставрирана. Според духовници, за реставрация и поддръжка на храмовете в областта са получени 4,5 милиона лева от държавата, чиито следи се губят[10][11].

Непосредствено до храма се намира гробището.

Старите къщи и махали се намират основно в западните и северните части на селото, където са изворите, но има такива и в другите части на селото. Сградите се отличават с това, че са предимно едноетажни, покривите им са четирискатни, като имат частичен скат към страничната фасада. Обикновено имат малки прозорци, боядисани са в бяло и около дворовете има зидове, високи 1 метър.

Кметството е разположено на два етажа. Построено е през 60-те години на XX век. Първоначално е предназначено за училище. На първия етаж има зала за събирания и сцена за представления. Втория етаж дълго време е използван като магазин на селото. Община Брезник закрива кметството на 31 март 2000 г. Оттогава в сградата се помещава наместничеството на кмета на Брезник.

През 2022 г. общината ремонтира чешмата-символ на Извор за 1000 лева. За целта строителите използват теракотени плочки за баня, а автентичния вид на 100-годишната чешма е променен, за да придобие вид на турска чешма с дълго корито, наподобяващо вана и два чучура. В резултат на некачествения ремонт за една зима някои от плочките на чешмата се строшават, поради заледяване.

В селото има местен магазин и бар, който е използван преди като пекарна за хляб.

Крепостта Градище редактиране

Късноантичната крепост „Градище“ се намира на 1.11 км западно по права линия от центъра на село Брезнишки извор, върху източния дял на възвишението Изворската могила, което е част от планината Стража. Обхващала е площ от около 6 дка. В днешно време все още се вижда част от стените, изградени от ломени камъни, споени с хоросан. Крепостта е имала и втора крепостна стена, широка 1.4 м. Очертавала се е и петоъгълна кула. Изградена е върху по-ранно антично селище по времето на император Юстиниян. Надморска височина – 1062 м.[12]

 
Главното шосе на селото

Личности редактиране

Родени в Брезнишки извор[13]

Землячески събор редактиране

Свети Дух се отбелязва 51 дни след Великден, в деня след празника Петдесетница и е винаги в понеделник. На този празник Православната църква почита Светия Дух – едно от трите лица на Светата Троица. Светия Дух се изобразява в християнската традиция като гълъб.

Празникът поставя край на цикъла от Великденски празници, които всяка година са на различна дата.[14]

Дати на събора

  • 2020 г. – 8 юни
  • 2021 г. – 21 юни
  • 2022 г. – 13 юни
  • 2023 г. – 5 юни
  • 2024 г. – 24 юни
  • 2025 г. – 9 юни
  • 2026 г. – 25 май
  • 2027 г. – 17 май
  • 2028 г. – 5 юни
  • 2029 г. – 21 май
  • 2030 г. – 10 юни

Галерия редактиране

Източници редактиране