Брилянт
Брилянтът (от фр. brillant – „блестящ“) е вид фасетировка, разработена специално за диаманти, но използвана понякога и за други скъпоценни камъни. С термина се означават и самите диаманти, когато са фасетирани по този начин. Общата му форма представлява два слепени конуса, горният от които пресечен. Ъглите в основата им и между съставящите ги фасетки са така избрани, че да се получава максимално вътрешно отразяване на светлината обратно към лицевата част на брилянта. По този начин се получава максимален блясък.
Характеристика редактиране
Класическата форма на брилянта се състои от две основни части – горна (лицева) наречена корона и долна наречена павилион. Те са разделени от тесен пръстеновиден рундист. Голямата хоризонтална фасетка на короната се нарича площадка, а малката на дъното на павилиона – калета. Пълната съвременна брилянтна фасетировка се състои от общо 58 фасетки – корона с 32 и площадка и павилион с 24 и калета.[1][2] Често рундистът също е ситно фасетиран, а понякога калета липсва и павилионът завършва с остър връх.[2]
За максимално вътрешно отразяване на светлината обратно през лицевата част, ъгълът на короната трябва да е в диапазона 35°-40°, а ъгълът на павилиона трябва да е 40°.[2]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Курчатов, Всеволод. Скъпоценните камъни: познати и непознати. Pensoft, 2004. ISBN 9546422231. с. 86-89.
- ↑ а б в Manutchehr-Danai, Mohsen. Dictionary of Gems and Gemology. 2008. ISBN 9783540728160. с. 112-113.