Бродец (община Гостивар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бродец.
Бро̀дец (на македонска литературна норма: Бродец; на албански: Vau, Вау) е село в Северна Македония, част от община Гостивар.
| Бродец Бродец | |
| — село — | |
 Поглед на Бродец | |
  Бродец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Гостивар |
| Географска област | Горна Река |
| Надм. височина | 1742 m |
| Население | 0[1] души (2021) |
| Пощенски код | 1256 |
| Телефонен код | 042 |
| Бродец в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено високо в Ничпурската планина и географски селото принадлежи към областта Горна Река, а не към Полога.
История редактиране
Селото се споменава в османските преброителни тефтери от 1467 година като християнско село в нахия Река с 4 семейства население. След това се споменава в 1536/39 година с 27 семейства 3 неженени и в 1583 година с 20 семейства и 13 неженени.
В XIX век Бродец е разделено в конфесионално отношение албанско село в Реканска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, селото е посочено веднъж като Бродец (Brodetz) със 100 домакинства, като жителите му са 65 албанци мюсюлмани и 210 албанци православни[2] и втори път като Ва (Va) с 40 къщи и 113 жители албанци православни.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бродец има 360 жители арнаути християни и 150 арнаути мохамедани.[4]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Бродец се състои от 450 албанци християни и в селото има българско училище.[5]
Албанците християни са привлечени от сръбската пропаганда и според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Бродец има 102 албански патриаршистки къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Бродец (1 като Бродец, Гостиварско и 1 като Бродец, Дебърско) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бродец (Вау) като албанско село.[8]
Един жител на селото е регистриран като загинал през Втората световна война.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители македонци,[10] а според последното преброяване от 2021 година е обезлюдено селище с 0 жители.[1]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 0 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Забележителности редактиране
- Църква „Свети Никола“
- Църква „Света Петка“
- Бродечки манастир
- Чешма
Личности редактиране
- Родени в Бродец
Йосифов Стоян Савов – 27-годишен; македоно-одрински опълченец, млекар; II отделение; 1-ва рота на 2-ра Скопска дружина; 20.IX.1912 г. – 12.VI. 1913 г.
Бележки редактиране
- ↑ а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 16 май 2024. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 174-175.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 176-177.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 264.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 184-185. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Попис на жртвите од војната 1941-1945, СР Македонија.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007