Бром

35 Селен ← Бром → Криптон Cl ↑ Br ↓ I Периодична система
Външен вид
червенокафява течност
Общи данни
Име, символ, №	Бром, Br, 35
Химическа серия	Халоген
Група, период, блок	17, 4, p
Свойства на атома
Атомна маса	79,904 u
Атомен радиус (calc)	115 (94) pm
Ковалентен радиус	114 pm
Радиус на ван дер Ваалс	185 pm
Електронна конфигурация	[Ar] 3d10 4s2 4p5
e- на енергийно ниво	2, 8, 8, 10, 7
Оксидационни с-ния (оксид)	-1, 1, 5 (силна киселина)
Физични свойства
Агрегатно състояние	Течност
Плътност	3103   kg/m³
Температура на топене	265,8 K (-7,3 °C)
Температура на кипене	332,0 K (58,8 °C)
Специф. топлина на топене	{{{топл_топене}}} kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	{{{топл_изпарение}}} kJ/mol
Скорост на звука	206 m/s при 293 K
Други
Специф. топлинен капацитет	75,69 J/(kg·K)
Топлопроводимост	W/(m·K)
Йонизационен потенциал	1140 kJ/mol

Бром (от гръцки βρῶμος, „зловонен“) е химичен елемент от периодичната система, който има символа Br и атомен номер 35.

Бромът е халогенен елемент, който при стайна температура представлява червена летлива течност. Той е по-реактивен от йода и по-малко реактивен от хлора. В течно състояние разяжда човешките тъкани, а неговите пари дразнят очите и дихателните пътища. Бромните пари са силно отровни при вдишване.

История

Бромът е открит от Антуан Балар в Монпелие през 1825 г., но не е получен в голямо количество до 1860. Френският химик и физик Жозеф-Луи Гей-Люсак предлага името „Бром“ заради характерната миризма на пáрите му.

Съединения

• алуминиев трибромид (AlBr₃),
• амониев бромид (NH₃Br),
• бромен монофлуорид (BrF),
• бромен пентафлуорид (BrF₅),
• бромен трифлуорид (BrF₃),
• тетрабромометан (CBr₄),
• бромоводород (HBr),
• железен бромид (FeBr₃),
• литиев бромид (LiBr),
• фосфорен пентабромид (PBr₅),
• фосфорен трибромид (PBr₃),
• калиев бромид (KBr),
• калиев бромат (KBrO₃),
• сребърен бромид (AgBr),
• натриев бромид (NaBr),
• натриев бромат (NaBrO₃).

Приложения

Съединенията на брома намират приложение в медицината и фотографията.

Бромът е открит през 1825 г. Поради химическото сходство с йода, солите му били използвани за лечение на злокачествени тумори и то в дози до 20 грама. Това довело до откритието, че бромовите соли понижават чувствителността на слизестата покривка на устата, носоглътката и външните полови органи, лекуват нимфомания и онанизъм. Тъй като тогава се е считало, че онанизмът е причина за епилепсия, те били изпитани и за нейното лечение. Оказало се, че бромидите потискат гърчовете при епилепсия и те стават основното антиепилептично средство. Особено широко приложение в миналото имала монобромната камфора като анафродизиак (потискане на половата възбуда).