Бърник
Бърник (на македонска литературна норма: Брник) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
| Бърник Брник | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Димитър“ в селото | |
  Бърник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 713 m |
| Население | 2 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Бърник в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в източните склонове на Селечката планина, в областта Мариово.
История редактиране
В XIX век Бърник е село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бърник (Bernik) е посочено като село с 20 домакинства с 87 жители българи.[1]
Църквата „Свети Димитър“ е от 1887 година.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бърникъ има 196 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бръник е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[4]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Бърник има 296 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
Българското екзархийско село пострадва от нападения на гръцки андартски чети. В нощта на 8 срещу 9 юни 1905 година селото е нападнато от андарти и са опожарени няколко къщи и убити 10 души, от които една жена, а трима са ранени сериозно.[6] Сред нападателите са Панайотис Фьотакис, Андонис Зоис, Петър Сугарев, Христос Цолакопулос (Рембелос) и гъркомани от селата Зовик, Старавина и Градешница. Гърците убиват цялото семейство на войводата Трайко Краля. Австро-унгарският и руският битолски консул пристигат в селото и организират анкета, след която става ясно, че именно андартите са виновни за клането, въпреки че първоначално държат турските власти за отговорни. Френският консул също обвинява за клането гръцкия комитет. Това е признато и от гръцкия консул в Битоля, който заявява, че клането е дело на капитан Рембелос и причината му е, че селяните от Бърник са замесени в убийства на патриаришисти.[7] Според гръцките източници в селото става сражение с четата на Трайко Краля, след което андартите са принудени да се изтеглят от турския аскер.[8]
Преброявания[9] редактиране
| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 365 | 228 | 215 | 125 | 30 | 9 | 8 | 2 |
| македонци | 226 | 215 | 121 | 30 | 9 | 8 | 2 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 2 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Според преброяването от 2002 година в селото има 2 души.
| Националност | Всичко |
| македонци | 2 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности редактиране
- Родени в Бърник
Трайко Бърниклия (? - 1905), убит от турци край Мартово[10]- Трайко Краля Бърничанчето (1874/5 – 1911), български революционер
- Георги Мияковски (1876 – ?), български хайдутин
- Христе Атанасов Вълчев, български революционер от ВМОРО[11]
- Христо Романов (? - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Велко Велков - Скочивирчето
- Петко Атанасов Минев, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[12]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Св. Димитриј, с. Брник (Church St. Dimitrij, village Brnik) // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 26 февруари 2013 г.
- ↑ Κ. Βακαλόπουλος, 1904-1908, 1999, σσ. 143, 144
- ↑ Брник (Brnik) - Битолско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-02. Посетен на 2 март 2014 г.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ ДАРМ Ф.1095