Валтер Фрис

Валтер Фрис
	Валтер Фрис
германски генерал
Звание	Генерал от танковите войски
Години на служба	1914 – 1919 г.; 1936 – 1945 г.
Служи на	Германска империя; Ваймарска република; Германска империя
Род войски	Вермахт
Командвания	29-а пехотна дивизия; 46-и танков корпус
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Рицарски кръст с дъбови листа и мечове; Германски кръст
Дата и място на раждане	22 април 1894 г. Гющернхайм, Дилкрайс
Дата и място на смърт	6 август 1982 г. (88 г.) Вайлбург, Германия
	Валтер Фрис в Общомедия

Валтер Фрис (на немски: Walter Fries) е германски офицер служи по време на Първата и Втората световна война.

Живот и кариера редактиране

Валтер Фрис е роден на 22 април 1894 г. в Гющернхайм, Германска империя.^[1]

Присъединява се към армията през 1914 г. като унтерофицер, а през следващата година е произведен в лейтанант. След края на Първата световна война, през 1919 г., се присъединява към полицията.^[1]

През 1936 г. се записва отново в армията със звание оберстлейтенант. В началото на Втората световна война командва батальон от 15-и моторизиран пехотен полк. По-късно поема командването на 87-и моторизиран пехотен полк, на 1 юни 1943 г. на 29-а моторизирана пехотна дивизия, а на 21 септември 1944 г. получава командването на 46-и танков корпус. На 19 януари 1945 г. е изпратен в резерва.^[1]

През март 1945 г. Адолф Хитлер иска смъртна присъда за Фрис за изоставянето на Варшавската крепост, но съдът не изпълнява искането му и не постановява присъдата.

Пленен е на 8 май 1945 г. и е освободен две години по-късно.^[1]

Умира на 6 август 1982 г. във Вайлбург, Германия.^[1]

Дати на произвеждане в звание редактиране

Оберст – 1 март 1942 г.
Генерал-майор – 1 юни 1943 г.
Генерал-лейтенант – 1 януари 1944 г.
Генерал от танковите войски – 1 декември 1944 г.

Награди редактиране

Железен кръст – II и I степен
Пехотна щурмова значка
Значка за раняване – черна
Германски кръст, златен – 9 октомври 1942 г.^[1]
Рицарски кръст – 14 декември 1941 г.,^[1] като полковник и командир на 87-и моторизиран пехотен полк^[2]
Рицарски кръст с дъбови листа, 378-и награден – 29 януари 1944 г.,^[1] като генерал-лейтенант и командир на 29-а пехотна дивизия^[3]
Рицарски кръст с дъбови листа и мечове, 87-и награден – 11 август 1944 г.,^[1] като генерал-лейтенант и командир на 29-а пехотна дивизия^[4]
Споменат два пъти във Вермахтберихт

Използвана литература редактиране

Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939-1945. Friedburg, Germany, Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.
Lannoy, Francois de и др. Panzertruppen: Les Troupes Blindees Allemandes German Armored Troops 1935-1945. Heimdal, 2001. ISBN 2840481510.