Василий Врач
Василий Врач е лечител и богомилски водач от български произход във Византия от XII век. Проповедите на Василий и дванадесетте му апостоли в Константинопол повлияват широк кръг хора, включително представители на аристокрацията, което кара император Алексий I Комнин (1081 – 1118) да предприеме решителни мерки срещу разпространението на ереста.[1]
| Василий Врач | |
| Починал | 1111 г.
|
|---|---|
Основните сведения за живота и дейността на Василий Врач се черпят от „Алексиада“ на Анна Комнина.
Василий е монах и лечител. Около 1070 година започва да проповядва богомилството в Тракия. Алексий и неговият брат Исак Комнин канят Василий в императорския дворец, разигравайки своеобразен „театър на абсурда“. Комнините наричат недоверчивия към властта проповедник „свети отче“, като преди това заявяват на всеослушание пред народа, че искат да се запознаят с учението и да станат последователи на „прочутия духовен учител“. След като Василий Врач излага своите религиозни схващания пред императора, се отваря завесата зад която е скрита многобройната публика чула изповедта на „учителя и терапевта“. Сред слушателите е и самият вселенски патриарх.[2] След като са разобличени, ересиархът Василий Врач с неговите сподвижници са хвърлени в тъмница. Последвалият процес против еретиците е едно от най-мащабните и коментирани от съвременниците обществени събития в Империята. Някои от привържениците на учението, под заплаха от смъртно наказание, се отказват от своите вярвания. Други са затворени и катехизирани дълго време. Василий Врач не се отказва от учението си и през 1111 година[3] е публично изгорен на кладата пред многохилядна публика на хиподрума в Константинопол. И докато го хвърлят в огъня, Василий остана равнодушен и не се отриича от вярата си. И когато пламъците го обхващат, тълпата вижда бял блясък да се издига от пламъците.[4]
След екзекуцията, по поръчение на Алексий I Комнин ерудираният богослов Евтимий Зигавин съставя трактата „Догматическо всеоръжие“ – универсален наръчник на църквата за борба с ересите. Според Евтимий Зигавин, Василий Врач е
| „ | ... пагубен мъж, крайно способен да показва злото под образа на доброто... | “ |
Литература редактиране
- Петрова, София. Василий Врач: Всички рецепти. Юбилейно издание. София, Милениум, 2022. ISBN 9789545155758. с. 158.
- Качерилска, Цветана. Василий Врач – Христовият пратеник. София, МОНТ, 2019. ISBN 978-619-169-174-6.
- Богданов, Иван. Василий Врач. София, Отечествен фронт, 1988. с. 224.
Източници редактиране
- ↑ Stzagora.net. Да почетем богомилите! 11.11.11 – 900 лета от изгарянето на кладата на Bасилий Bрач. Посетен на 16 август 2021
- ↑ History.framar.bg. Лечителят Василий Врач – богомилската заплаха в тила Византийската империя от 12 век. Посетен на 16 август 2021
- ↑ Ydara.com. Петър Димков за изчезналите български документи от турските аехиви. Посетен на 16 август 2021
- ↑ The Resistance to Christianity // Архивиран от оригинала на 29 август 2007. Посетен на 13 юни 2023.