Василий III
Василий III Иванович (на руски: Василий III Иванович) е велик княз на Московското княжество от 1505 до 1533. Той продължава политиката на баща си Иван III, като централизира управлението и присъединява към княжеството няколко съседни области.
| Василий III Василий III Иванович | |
| Велик княз на Москва | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 декември 1533 г.
|
| Погребан | Тверски район, Русия |
| Религия | православие |
| Управление | |
| Период | 1505 – 1533 |
| Предшественик | Иван III |
| Наследник | Иван IV |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Рюриковичи |
| Баща | Иван III |
| Майка | София Палеологина |
| Братя/сестри | Елена Ивановна |
| Съпруга | Соломония Сабурова (1505) Елена Глинская (1527) |
| Деца | Иван IV Юрий Василевич |
| Василий III в Общомедия | |
Произход редактиране
Василий III е син на Иван III Велики и София Палеологина, племенница на последния византийски император. Според договор с императора на Свещената римска империя Максимилиан I Василий е първият цар на Руските земи.
Управление редактиране
Външна политика редактиране
Василий III се възползва от затрудненията на литовския велик княз Зигмунт I и през 1512, с помощта на разбунтувалия се литовски княз Михаил Глински, превзема Смоленск, най-важната крепост по източната граница на Литва. През 1522 Зигмунт I е принуден да признае загубата на града. Василий присъединява към Московското княжество и последните автономни руски области – Псков (1510), Волоколамск (1513), Рязан (1521) и Новгород Северски (1522).
Отношенията на Василий III с татарските му съседи са сложни. През 1519 войските на кримския хан Мохамад Гирай достигат до Москва. В същото време Василий успява да наложи влиянието си на изток, като поставя на трона на Казанското ханство подкрепяни от него претенденти.
Вътрешна политика редактиране
Във вътрешната си политика Василий III потиска всяка опозиция или опит за критика към действията му. Той се опитва да ограничава привилегиите на болярите, като много видни фигури са изпратени в изгнание (Василий Шуйски, Иван Воротински) или в затвора (Максим Грък, Васиян Патрикеев) или екзекутирани (Иван Берсен-Беклемишев). Дори московският митрополит Варлаам е отстранен от поста си, защото не подкрепя Василий в борбата му с княз Василий Шемячич.
Наследник редактиране
Голям проблем за Василий става липсата на наследник. През 1526 той изпраща жена си Соломония Сабурова в манастир и се жени за Елена Глинска, племенница на Михаил Глински, а според някои сведения и потомка на сръбските князе. През 1530 тя ражда син, който наследява Василий като Иван IV. Според легендите, Соломония Сабурова също ражда син няколко месеца след изпращането си в манастир.
Вижте също редактиране
Библиография редактиране
- Горматюк, Александр А. Царский лик. Надгробная икона Великого князя Василия ІІІ. М., Всеросс. худ. научно-рест. центр им. И. Е. Грабаря, 2003.
- Шишов, Алексей В. Василий III. Последний собиратель земли Русской. М., Вече, 2007 (Устроители земли Русской).
- Филюшкин, А.И. Василий III. М., 2010.
Източници редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vasili III of Russia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Иван III Велики | → | велик княз на Москва (1505 – 1533) | → | Иван IV Грозни |