Василий III Константинополски
Василий III (на гръцки: Βασίλειος Γ΄) е гръцки духовник, вселенски патриарх от 13 юли 1925 до 29 септември 1929 година.[1]
| Василий Βασίλειος | |
| вселенски патриарх | |
 Василий като константинополски патриарх, 1925 - 1929 година | |
| Роден |
1846 г.
|
|---|---|
| Починал | 29 септември 1929 г.
|
| Религия | православие |
| Учил в | Атински университет |
| Василий в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е в 1846 година в Юскюдар, днес Турция със светско име Василиос Георгиадис (на гръцки: Βασίλειος Γεωργιάδης). Изучава теология и литература в Атинския университет, който завършва в 1871 година.[2] В следващата година е назначен за професор в Семинарията на остров Халки, където преподава 8 години древноеврейски, херменевтика, Стар и Нов Завет. От 1880 до 1884 година учи в Европа. В 1884 година става доктор по философия в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан". Същата година се завръща в Цариград и е назначен за директор на патриаршеската духовна семинария в Галата. На 23 декември 1884 година е ръкоположен за дякон от митрополит Герасим Анкарски, а на 25 декември за свещеник от патриарх Йоаким III Константинополски. В същия ден става архимандрит.[1]
На 8 август 1889 година е избран за анхиалски митрополит.[3] Ръкоположен е на 24 септември 1889 година от митрополит Софроний Никейски в съслужение с митрополитите Йероним Никополски, Йоаким Пловдивски, Дионисий Ксантийски, Герман Силиврийски, Паисий Имброски, Калиник Мъгленски и Игнатий Литицки.[1] Митрополит Василий е ревностен поддръжник на гръцката национална кауза. При управлението си в Анхиало построява великолепна сграда на гръцкото девическо училище, построена с голямото наследство на Фотини Карианди и е завършена величествената църква „Света Богородица“. Митрополит Василий има водеща роля в тези начинания, като влага дори личен труд, но не успява да поддържа единството и хармонията на своето паство - най-консервативната част от анхиалската община подема кампания срещу него с писма до Патриаршията и публикации в печата. За известно време заминава за Цариград като член на Синода, където се присъедининява към опозиционната на патриарха фракция. Василий II е подкрепя благотворителни инициативи и изкуствата - в 1904 година той изпраща в Националната библиотека в Атина един църковен музикален ръкопис, датиращ от 1450 година, който включва полихрония на Константин Палеолог. По време на антигръцките вълнения в България и опожаряването на Анхиало през юли 1906 година, при което изгаря домът му, Василий II е арестуван от българските власти и затворен в Сливен до октомври. След освобождаването си през ноември 1906 година е принуден да замине за Цариград.[4][1]
На 7 февруари 1909 година Василий е избран за пелагонийски митрополит в Битоля, като заема катедрата до 1910 година и поддържа появилата се в района гръцка въоръжена пропаганда.
От 13 май 1910 до 1925 година е митрополит на Никейска епархия.[5]
На 13 юли 1925 година Василий е избран за константинополски патриарх.[1]
В 1928 година Василий III предава епархиите на Константинополската църква в Гърция от така наречените „Нови области“, които попадат в Гърция след Балканските войни, под юрисдикцията на Църквата на Гърция.[6]
Умира на 29 септември 1929 година в Истанбул.[1]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Η Αυτού Θειοτάτη Παναγιότης ο Αρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης και Οικουμενικός Πατριάρχης κυρός Βασίλειος ο Γ΄ (1840-1929). (Οικουμενικό Πατριαρχείο) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 5 април 2017.
- ↑ Богословский факультет Афинского университета Архив на оригинала от 2014-12-05 в Wayback Machine. // Богослов.Ru
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής // Θρακικά (8). 1937. σ. 125. (на гръцки)
- ↑ Αγχιάλου μητρόπολη // Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 17 април 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 79. Посетен на 14 август 2014.
- ↑ Патриарх Вартоломей предявил претенции към Гърция, архив на оригинала от 31 март 2005, https://web.archive.org/web/20050331052913/http://www.uni-potsdam.de/u/slavistik/zarchiv/0897m/kr008-13.htm, посетен на 15 септември 2012
| Софроний | → | анхиалски митрополит (5 август 1889 – 7 февруари 1909) |
→ | Константин |
| Йоаким | → | пелагонийски митрополит (7 февруари 1909 – 13 май 1910) |
→ | Стефан |
| Йероним | → | никейски митрополит (13 май 1910 – 13 юли 1925) |
→ | Вениамин |
| Константин VII | → | вселенски патриарх (13 юли 1925 – 29 септември 1929) |
→ | Фотий II |