Величка (Полша)
Тази статия е за града в Полша. За селото в България вижте Величка.
Величка (на полски: Wieliczka) е град в Южна Полша, Малополско войводство. Административен център е на Велички окръг и на градско-селската Величка община. Заема площ от 13,41 km².[2]
| Величка Wieliczka | |
| — град — | |
  | |
 Замъкът в града | |
  Величка  Величка | |
| Страна |  Полша |
|---|---|
| Войводство | Малополско войводство |
| Окръг | Велички окръг |
| Община | Величка |
| Площ | 13,41 km² |
| Надм. височина | 261 m[1] |
| Население | 21 318 души (2014) 1590 души/km² |
| Кмет | Артур Козьол |
| Основаване | 1123 – 1127 |
| Пощенски код | 32 – 020 |
| Телефонен код | (+48) 12 |
| МПС код | KWI |
| Официален сайт | www.wieliczka.eu |
| Величка в Общомедия | |
География редактиране
Градът се намира в историческия регион Малополша. Разположен е на около 17 km от Краков.
История редактиране
Споменава се за първи път в папски документ от 1125 г. През 1290 г. е обявен за град от Пшемисъл II. При Първата подялба на Полша е присъден на Хабсбургската империя, в чийто състав остава под името Грос Залце (на немски: Groß Salze) до 1918 г.
Население редактиране
Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 21 318 души. Гъстотата е 1 590 души/km².[2]
Солна мина редактиране
Обявена за защитена от ЮНЕСКО. След изчерпването на солните източници на повърхността през средата на 13 век, започва търсенето на подземни солни залежи (солни кристали). Първият тунел в мината е прокопан през 1280 г. Оттогава насам шахтите, заедно с природните образувания (подземни езера и проходи), са разширени на обща дължина 300 km на 9 етажа, достигащи 327 m под земята. През 15 век се появяват първите дървени машини, а от 17 век се използват и коне за транспорт на изкопаната сол. Търговията със сол носи на тогавашното кралство до 30% от приходите му. Туристите обикновено се допускат до 130 m под земята.
Много известни личности посещават мината от създаването ѝ, някои от които са Коперник, Гьоте, Хумболт, Менделеев, папа Йоан Павел II.
Галериите ѝ са пълни със скулптури от солни кристали, изработени със завидно майсторство. Поради влажния въздух, който издишват посетителите, много произведения се деформират и оцветяват. Новите вентилационни системи позволяват поне в главните зали изсушване на въздуха. В подземните зали се намират катедрали, параклиси, езера и изложби. Някои зали могат да се наемат за екстравагантно празнуване. Издълбана в гигантски кристал от зелена сол е и дългата 54 m капела на света княгиня Кинга.
В 1918 г. мината се национализира.
През Втората световна война мината се използва за склад на запаси.
От 1993 г. добивът в мината е прекратен и мината става изключително туристически обект.
Солната мина „Величка“ е една от най-старите на планетата. Средногодишната ѝ температура е от 14 до 16 градуса по Целзий. Наситеният със солни изпарения въздух става причина на дълбочина от 135 метра да заработи санаториум за хора с дихателни заболявания.[3]
Личности редактиране
- Тадеуш Айдукевич, полски художник
- Павел Мончивода (р. 1967), бас китарист
Побратимени градове редактиране
Източници редактиране
- ↑ dateandtime.info
- ↑ а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 101 (посетен на 9 октомври 2014 г.)
- ↑ az-znam.com[неработеща препратка]