Велф IV (на немски: Welf IV; * 1030/1040, † 9 ноември 1101, Пафос, Кипър) от фамилията Велфи, е като Велф I херцог на Бавария от 1070 до 1077 и от 1096 до 1101 г.

Велф IV
Welf IV
херцог на Бавария
Велф IV, портрет от 1500 г.
Велф IV, портрет от 1500 г.
Роден
около 1035 г.
Починал
6 ноември 1101 г. (66 г.)
ПогребанВайнгартен, Федерална република Германия
Управление
Период1070 – 1077
1096 – 1101
Герб
Семейство
РодВелфи, Есте (династия)
БащаАлберто Ацо II д’Есте
МайкаКунигунда от Алтдорф
Братя/сестриФулко I д’Есте
Хуго V
СъпругаЮдит Фландерска (1071)
Етелинда Нортхаймска
ДецаВелф V
Хайнрих IX
Велф IV в Общомедия

Биография редактиране

Велф IV е син на италианския маркграф Алберто Ацо II д’Есте (996 – 1097) и Кунигунда от Каринтия, сестра на херцог Велф III от Каринтия († 31 март пр. 1055). Така Велф IV, е единствения наследник на велфските владения в Швабия, Реция и Бавария. Неговата баба Имица († след 1055), вдовицата на Велф II († 1030), нарежда да го доведат в Германия, за да поеме наследството, оставено от нейния бездетен син Велф III, което вече определил да е наследено от манастир Алтдорф във Вюртемберг.

Той се жени през 1062 г. за Етелинда Нортхаймска (* 1050; † сл. 1075), наследничка на Графство Емсланд, дъщеря на Ото Нортхаймски, херцог на Бавария. Двамата нямат деца. Неговият тъст е осъден през 1070 г., след което Велф изгонва жена си. На Коледа същата година Велф получава от крал Хайнрих IV трона на Ото в Бавария. През 1070/1071 г. той се жени за овдовялата Юдит (Фауста) от Фландрия.

В борбата за инвеститура Велф е на папската страна, през март 1077 г. той помага за избора на Рудолф Рейнфелденски против Хайнрих, през май е осъден и бяга в Унгария. В неговите владения и служби управлява веднага самият крал. През 1096 г. той се сдобрява отново с императора и получава отново Бавария.

Велф IV участва в Кръстоносния поход от 1101 г. и умира по време на завръщането му от Йерусалим на Кипър. Той е погребан в абатството Вайнгартен.

Деца редактиране

От втория брак на Велф IV с Юдит Фландерска († 5 март 1094) произлизат три деца. Юдит е дъщеря на Балдуин IV (граф на Фландрия) и втората му съпруга Елеанора. Тя е вдовица на ерл Тостиг Годвинсон от Нортумбрия († 1066).

Източници редактиране

  • Dieter R. Bauer, Matthias Becher, Welf IV. Schlüsselfigur einer Wendezeit. Regionale und europäische Perspektiven. (Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte, Beiheft, Reihe B; 24). Beck, München 2004, ISBN 3-406-10665-X.