Веселин Ковачев (сценограф)

български художник, сценограф.
Вижте пояснителната страница за други личности с името Веселин Ковачев.

Веселин Савов Ковачев е български художник, сценограф.

Веселин Ковачев
български художник, сценограф.
Роден
Починал
Учил вНационална художествена академия

На 18 април 1929 г. в семейството на Сава Ковачев се ражда най-младата издънка на големия Попковачев род от Пазарджик. Веселин Савов Ковачев е роден в гр. ХисаряПловдивска област, тъй като майка му е от там. Няколко месеца след раждането се връщат в Пазарджик.[1] Тук Веско получава образованието си.

Биография редактиране

През 1947 г. завършва Първа мъжка гимназия.

От 1953 до 1958 г. учи във ВИИИ „Н. Павлович“ – София, специалност „Театрална декорация“ при професорите Иван Пенков и Георги Каракашев.[2]

От 1959 до 1964 г. е художник проектант на новообразувания „Драматично-музикален театър“ – Пазарджик.[2]

В този първи – Пазарджишки период 1954 – 1964 г. Веселин Ковачев реализира общо 34 постановки в оперети и 28 драматични пиеси.

Веселин Ковачев е автор с реализирани над двеста постановки – в професионалните театри в България и в Полша, ГДР, Македония.[1]

Хронология на сценичното творчество 1954 – 1964 г. редактиране

Драматично-музикален театър – Пазарджик (сцената на бившето кино „Одеон“) редактиране

 
Драматично-музикален театър – Пазарджик
 
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“
Спектакли[3]
Заглавие Автор Режисьор Премиера
Волният вятър Исак Дунаевски Константин Габровски 28 март 1954
Аршин Мал Алан Узеир Хаджибеков Иван Гайдарджиев 8 януари 1955
Вампир Антон Страшимиров Георги Тодоров 27 януари 1955
Най-съкровеното В. Соловьов-Седой Георги Тодоров 18 февруари 1956
Последна спирка Ерих Мария Ремарк Георги Морянов 20 ноември 1958
Блокада Камен Зидаров Георги Тодоров 24 ноември 1959
Тартюф Ж. Б. Молиер Георги Фратев 5 декември 1959
Време за любов Димитър Вълчев Георги Фратев 23 декември 1959
Корнелия М. Чорчолини Веселин Михайлов 16 януари 1960
Сражение преди боя Георги Методиев Георги Тодоров 5 март 1960
Гонитба за щастие Т. Хехт Георги Тодоров 3 май 1960
Дъга М. Зарубин 18 май 1960
Криворазбраната цивилизация Добри Войников Светослав Атанасов 1 октомври 1960
Дяволската воденица Ян Дрда Георги Тодоров 29 октомври 1960
Барабанчица Аф. Салински Георги Тодоров 3 декември 1960
От много любов Климент Цачев Александър Раев 28 януари 1961
Син на века И. П. Копиранов Георги Тодоров 9 март 1961
Хъшове Иван Вазов Атанас Попов-Павлов 28 април 1961
Аршин Мал Алан Узиер Хаджибеков Светослав Атанасов 23 септември 1961
Глас народен Георги Караславов Георги Тодоров 30 септември 1961
Островът на Афродита Алексис Парнас Гаврил Маслев 11 ноември 1961
Немци Леон Кручковски Светослав Атанасов 11 декември 1961
Борислав Иван Вазов Светослав Атанасов 10 март 1962
Кой идва вкъщи Иван Пеев Георги Тодоров 1962
Бягство от нощта Братя Тур Гаврил Маслев 14 април 1962
Птицепродавецът Карл Церер Светослав Атанасов 6 май 1962
Веселата вдовица Франц Лехар Светослав Атанасов 8 декември 1962
Краят на Раковица Людмил Стоянов Светослав Атанасов 19 януари 1963
На добър час Виктор Розов Таги Шокролахи 2 март 1963
Невероятен случай Христо Даскалов Георги Тодоров 13 април 1963
Предвестници Иван Тренев Светослав Атанасов 16 октомври 1963
Комедия от грешки Уилям Шекспир ван Хр. Иванов 19 януари 1964
Мъжемразка Ст. Л. Костов Тодор Иванов февруари 1964
Жена от пътищата Тамара Джеджева Иван Хр. Иванов април 1964

След 1970 г. редактиране

На сцената на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ редактиране

 
  • Карнавал – пиеса от Иван Шопов; Режисьор – Минчо Събев. 28 февруари 1970.

На сцената на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ редактиране

От септември 1964 вече е в Пловдив, където работи като художник-проектант в театъра. От 1979 е и негов главен художник, а от януари до май 1991 г. е и изпълняващ длъжността директор на същия институт.[1]

На сцената на Античният театър в Пловдив редактиране

Награди редактиране

  • 1966 – Награда от Националния преглед на детската драматургия и театър – за „Златното перо“ от Леда Милева;[1]
  • 1970 – Награда „Пловдив“ – за сценография;[3]
  • 1975 – Наградата „Пенчо Георгиев“ на СБХ – София;[1]
  • 1978 – Награда от Националния преглед „Младежка тема“;[3]
  • 1979 – Награда на Районния национален преглед на българския театър – за „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев;[3]
  • 1979 – Почетен знак – „Златна значка“ на САБ;
  • 1979 – Награда на Съюза на артистите – за „Медея“;[1]
  • 1984 – Награда на Националния преглед на театъра – за „Кошници“ от Й. Радичков;
  • 1985 – Награда на Българските профсъюзи – за „Обещай ми светло минало“;[3]
  • 1989 – Награда на Националния преглед на театъра – за „Сън“ от Ив. Радоев.[1]
  • 2004 – Почетен знак на Пловдив.[6]

Творчество редактиране

Творби на Веселин Ковачев се съхраняват в САБ – София, Пловдив – СБП и ОНС, Драматичен театър – Пловдив и галерия „Ст. Доспевски“ – Пазарджик.

Самостоятелни изложби – „Сценография“ редактиране

  • Пловдив – 1979, 1989, 2001 г.; София – 1981 г.[6]
  • ОХИ – Национални изложби „Сценография“: от 1961 до 1988 г.

Участия в международни изложби редактиране

Участие в изложби „Българска сценография“ редактиране

Филмография редактиране

Преподавателска дейност редактиране

  • 1969 – 1989 г. – Пловдив – Център за художествена самодейност, сценография, към Окръжния съвет за изкуство и култура;[6]
  • 1975 – 1995 г. – Пловдив – Средно специално художествено училище за сценични кадри.[6]

Източници редактиране

  1. а б в г д е ж з Veselin Kovachev (1929–2014) // sbh.bg. Посетен на 26 февруари 2023.
  2. а б Да си спомним за Веселин Ковачев // bgscenography.wordpress.com. Посетен на 26 февруари 2023.
  3. а б в г д In Memorium // old.pa-media.net. Посетен на 26 февруари 2023.
  4. Калинкова, Пенка. Бай Ганьо като актьор // newspaper.kultura.bg. Посетен на 26 февруари 2023.
  5. Проектът Медея // kweekly.bg, 12 юли 2019. Посетен на 26 февруари 2023.
  6. а б в г д е 1971 // Награда Пловдив. Посетен на 26 февруари 2023.
  7. Възстановителна репетиция // bnt.bg. Посетен на 26 февруари 2023.