Виево
Виево е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.
| Виево | |
 Панорамен изглед на Виево | |
  Виево  Виево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 289 души[1] (15 март 2024 г.) 19,6 души/km² |
| Землище | 14,779 km² |
| Надм. височина | 1277 m |
| Пощ. код | 4748 |
| Тел. код | 03022 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 11048 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011) |
| Кметство – кмет | Виево Венко Палчев (БСП) |
| Виево в Общомедия | |
География редактиране
Село Виево е разположено на 27 км североизточно от Смолян сред красив планински пейзаж с надморска височина 1080 м. По данни от преброяването през 2013 г. в селото живеят 413 души.
История редактиране
Според краеведчески изследвания село Виево и съседното село Славейно са възникнали от общото село Илинденя. Неслучайно в османски документ от 1839 г. Виево е с турско име Каршилъ саагър (Малко Каршилъ), а Карлуково (дн. Славейно) – Каршилъ кебир (Голямо Каршилъ)[2]. В друг османски документ, датиран от 1676 г., в който са изброени среднородопски села, доставили ечемик за османската войска, е отбелязано едно-единствено село Каршилъ със 126 кила (1 кило = близо 25 кг) – с. 28). Запазени са сведения за роднински връзки на населението от тези 2 села, разделило се след приемането на исляма от виевци[3]. Като следствие от ислямизацията виевци започват да се женят за ислямизирани родопчани и така в говора на селото се пренасят нехарактерни за говорите на околните села особености като акавизъм и др., пренесени от с. Търън (Смолянско), Средногорци (Маданско) и др.[4]
По време на османското владичество с. Виево е център на нахия със свои деребеи, които тормозят християнското население от съседните села Горно Дерекьой (Момчиловци), Карлуково (Славейно), Петково, особено в смутни времена като Априлското въстание, Руско-турската освободителна война и др.[5]
Мъже от с. Виево са участвали в Отечествената война. В тяхна чест[6] в селото е поставена паметна плоча.
В османски поименен регистър от 1841 година се посочва, че от Виево (Каршилъ-и съър) са постъпили в армията 4 войници, което според Стоян Райчевски е косвено доказателство, че по онова време в селото са живели помаци[7]. В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в селото живеят 150 помаци[8].
В периода от 1 декември 1912 до началото на януари 1913 година жителите на селото са подложени на мъчения от български военизирани формирования с дейци на БПЦ с цел да бъдат покръстени. Населението е подложено на терор, разрушени са 130 къщи[9]. През 1912 г. селото е превзето от българска войска, виевските аги молят славейновци да запазят селото и те ходатайстват пред военачалниците, но впоследствие селото е изгорено от други военни части[10].
Религии редактиране
Част от населението, основно възрастни хора, изповядва исляма. В миналото във Виево е имало голяма джамия с медресе, но през 1981 година е съборена от комунистическия режим. На 26 ноември 2009 година в навечерието на Курбан Байрам в село Виево е отворена джамия, построена със средства на местните жители и с помощта на бизнесмени и други дарители[11].
Забележителности редактиране
В местността Говедарника се намира водоизточникът „Шафрана“ с лековита вода. На Гергьовден в полунощ часа цялото население се стича, за да си налее от водата, за която се счита, че след напръскване с нея на хората, къщите и животните те ще са здрави през цялата година.
Красивите природни местности предоставят възможности за риболов и спортуване, вкл. със ски.
Паметта на жителите е съхранена в музея с етнографска сбирка от стари носии, уреди за тъкане и предмети от бита и фотоизложбата „Виево – минало, настояще и бъдеще“.
Виево е известно в цяла България с Виевската фолклорна група[12].
Редовни събития редактиране
Празникът на селото се провежда всяка година през последната събота на май.
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ П. Карапетков, Славеино, 1991, с. 27
- ↑ П. Карапетков, Още за Славеино и селата около него, 1998, с. 28-29
- ↑ Г. Митринов Интересни фонетични особености в говора на с. Виево, Смолянско – Българска реч, 2004, № 3, с. 51-54
- ↑ Хр. Попконстантинов, Спомени за страшната пролет в Ахъчелеби през 1876 г. Пловдив, 1970
- ↑ Военни паметници, архив на оригинала от 21 февруари 2014, https://web.archive.org/web/20140221074721/http://www.nationalheritagebg.org/map.php?id=21&menu=7&type=0, посетен на 18 януари 2010
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 91.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска академия на науките; Държавна печатница, [1918]. с. 293.
- ↑ Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25
- ↑ П. Карапетков, Славеино минало. Пловдив, 1948, с. 257-258
- ↑ В навечерието на най-големия мюсюлмански празник още една джамия отвори врати в Смолянско // Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България. Посетен на 30 ноември 2009.[неработеща препратка]
- ↑ Сайт на Община Смолян