Виоланта Беатрикс Баварска

Виоланта Беатрикс Баварска (на немски: Violante Beatrix von Bayern, на италиански: Violante Beatrice di Baviera, * 23 януари 1673, Мюнхен; † 29 май 1731, Флоренция) от род Вителсбахи, е принцеса от Бавария и чрез женитба велика принцеса на Великото херцогство Тоскана, от 1717 до нейната смърт 1731 г. гувернаторка на Сиена.

Виоланта Беатрикс Баварска
велика принцеса на Тоскана
Родена	23 януари 1673 г. Мюнхен, Курфюрство Бавария
Починала	29 май 1731 г. Флоренция, Велико херцогство Тоскана
Погребана	Флоренция, Италия
Религия	католицизъм
Управление
Период	1689 – 1713
Други титли	принцеса от Бавария
Герб
Семейство
Род	Вителсбахи
Баща	Фердинанд Мария
Майка	Хенриета Аделхайд Савойска
Братя/сестри	Мария Анна Виктория Баварска Йозеф Клеменс от Бавария Максимилиан II Емануел
Съпруг	Фердинандо де Медичи
Виоланта Беатрикс Баварска в Общомедия

Живот

Виоланта Беатрикс Баварска

Тя е най-малката дъщеря на Фердинанд Мария (1636 – 1679) и съпругата му принцеса Хенриета Аделхайд Савойска (1636 – 1676), дъщеря на херцог Виктор Амадей I от Савоя и съпругата му принцеса Христина Френска.

Виоланта Беатрикс се омъжва (per procurationem) на 19 януари 1689 г. във Флоренция за Фердинандо де Медичи, наследствен велик принц на Тоскана (1663 – 1713), най-възрастният син на велик херцог Козимо III Медичи (1642 – 1723). След дълго заболяване тя става бездетна.

След смъртта на нейния съпруг през 1713 г., заради испанската наследствена война тя не може да се върне в двора на нейния брат, курфюрст Максимилиан II Емануел Баварски. Нейният свекър Козимо III де Медичи я назначава през 1717 г. за гувернаторка на Сиена. Поддържа добри връзки с Рим. От папския легат тя е наградена с даваната рядко „Златна роза“.

През 1730 г. Виоланта Беатрикс се разболява и умира на 29 май 1731 г. В завещанието си тя определя за главен свой наследник нейният племенник Фердинанд Мария на манастири, църкви и сиропиталища в Бавария и Италия. Освен това всичките нейни дворцови държавни служители получават заплатите си за 20 години.

Източници

• Parsons, Gerald (2004). Siena, Civil Religion and the Sienese. Farnham: Ashgate. ISBN 0-7546-1516-2.
• Acton, Harold (1980). The Last Medici. London: Macmillan. ISBN 0-333-29315-0.
• Angesi, M.G. (2005).The Contest for Knowledge: Debates Over Women's Learning in Eighteenth-century Italy. Chicago: Chicago University Press. ISBN 0-226-01055-4.
• Hale, J.R. (1977). Florence and the Medici. London: Orion. ISBN 1-84212-456-0.
• Napier, Edward Henry (1846). Florentine History: from the Earliest Authentic Records to the Accession of Ferdinand the Third: Volume V. London: Moxon.
• Strathern, Paul (2003). The Medici: Godfathers of the Renaissance. London: Vintage. ISBN 978-0-09-952297-3.
• Young, G.F. (1920). The Medici: Volume II. London: John Murray.

Външни препратки

• Violante=Beatrix, genealogy.euweb.cz