Владимир Милчинов
Владимир Христов Милчинов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]
| Владимир Милчинов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | 1939 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография редактиране
Милчинов е роден в град Прилеп, в Османската империя, днес Северна Македония в семейството на революционера Христо Милчинов. През 1900 година играе ролята на антигероя Осман бей в пиесата „Македонска кървава сватба“. Убедителната му игра предизвиква публиката в Славянска беседа да го замеря с предмети.[2] Става четник при генерал Иван Цончев в Горноджумайското въстание в 1902 година.[1]
Агент е на ВМОК в Албания, заловен лежи под чуждо име в Битолския затвор заедно с баща си.[3][1] В 1905 година е един от инициаторите за основаването на Прилепската спомагателна дружба и е избран за неин подпредседател.[4]
Умира в София през 1939 година.[1][5] Погребан е в Централните софийски гробища.[6]
Родословие редактиране
| Христо Милчинов | Захария Кусева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Милка Стоянова | Владимир Милчинов (1879 - 1939) | Коста Милчинов | Григор Милчинов | Боян Милчинов (1879 - 1903) | Борис Милчинов (1873 - 1913) | Мария Пепелюгова (1883 - след 1943) | Иван Пепелюгов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Милчин (1918 - 2002) | Добринка Пепелюгова (1917 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Милчин (р. 1947) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||
Външни препратки редактиране
- Владимир Милчинов от Прилеп, Вардарска Македония - „Свидетелство за женитба“, София, 1904 година
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
- ↑ Кузманов, Тодор. Театарот низ збор и мисла. Студио Маска, 2004. ISBN 9989226113. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ачковъ, Георги Т. Страданията на 323 македонски затворници въ Дияръ-Бекиръ презъ 1903-1904 г. София, „Розова долина“, 1923. с. 10.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 348.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.