Водолиния

Водоли́ния (на нидерландски: waterlinie) е линията на съприкосновението на спокойната повърхност на водата с корпуса на плаващ плавателен съд. Елемент на теоретическия чертеж и в Теория на кораба, дефиниран като сечение на корпуса на кораба по хоризонтална плоскост.

Различават се следните видове водолинии:

конструктивна водолиния (КВЛ) – водолиния, приета за основа при изготвянето на теоретическия чертеж и съответстваща на получената по предварителни изчисления пълна водоизместимост на съда и нормална водоизместимост на кораба;^[1]
товарна водолиния (ТВЛ) – водолиния при плаване на напълно натоварен съд. При морските транспортни съдове КВЛ и ТВЛ като правило съвпадат;^[2]
разчетна водолиния – водолиния, съответстваща на газенето на съда, за която се определят неговите разчетни характеристики. При определяне на разчетните характеристики в качеството на разчетната водолиния се приемат: за кораби – водолиния, съответстваща на нормалната водоизместимост; за плавателни съдове – водолиния, съответстваща на газенето по центъра на кръга на товарната марка;^[1]
действаща водолиния – текущата, при моментното натоварване и условия;
теоретични водолинии – набор от сечения през равни разстояния, формиращи един от видовете на теоретичния план-чертеж.

Изменение на действащата водолиния в зависимост от газенето

Действащата водолиния се определя от формата на съда, неговата средна плътност, а също и от степента на вълнение на водата в дадения басейн. Площта на водолинията се използва за изчисляване на коефициента на пълнота на корпуса. Формата на площта на водолинията, по-точно нейният момент на инерция, е фактор, определящ хидродинамическата устойчивост на формата. Устойчивостта на кораба зависи както от формата, така и от площта на корпусното сечение, очертано от водолинията, която от своя страна се променя непрекъснато поради свързаните с неизбежното люлеене при вълнение промени в крена респ. в диферента на кораба.

Дължината по водолинията служи за характерен линеен размер при определяне на числото на Фруд за водоизместващи съдове респ. за теоретичната им скорост.

Товарна марка редактиране

Товарна марка (Plimsoll line)

Всички търговски съдове трябва да имат на бордовете отметка, която се нарича товарна марка (също известна и като на английски: Load line,Plimsoll line).

Преди този знак да стане задължителен, са загубени много съдове. Основна причина за това е претоварването, обусловено от стремеж за получаване на допълнителна печалба от превозите^[3]. Претоварването е опасно заради промяната в газенето на съда, а то се влияе от разликата в плътността на водата, която е зависима от нейната температура и соленост.

Товарна марка – специално нанасяна на мидъла на съда отметка, по която суперкарго (лицето, отговорно за натоварването, доставката и разтоварването на товара) определя нивото, до което съда може да бъде безопасно натоварен, т.е. това е един вид товарна водолиния. При натоварването на съда той потъва по-дълбоко във водата и отметката се спуска по-близо до повърхността ѝ.

Британският политик Семюел Плимсол предлага система за универсална маркировка на съдовете, която позволява да се определи максималното натоварване на кораба, в зависимост от годишните времена и региона на плаване.

Таблица на съответствието газене, натоварване на съда и риска, според товарната марка, исп.

Буквите на товарната марка означават:

Символ	Разшифровка	Обозначение
TF	Tropical Fresh Water	Прясна вода в тропиците
F	Fresh Water	Прясна вода
T	Tropical Seawater	Морска вода в тропиците
S	Summer Seawater	Лятна морска вода
W	Winter Seawater	Зимна морска вода
WNA	Winter North Atlantic	Зимна северно-атлантическа

Източници редактиране

↑ ^а ^б ГОСТ 1062 .
↑ Фрид 1989, с. 57.
↑ Лев Скрягин Тайны морских катастроф – 2-е изд. – М.: Транспорт, 1986. – 366 с., глава „Что такое грузовая марка“

Литература редактиране

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Водолиния.

Ватерлиния//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
Н.С. Суворов, В.П. Иванов, В.П. Федоров. Современные боевые корабли. – ДОСААФ СССР, 1978. – 285 с.
Фрид Е.Г. Устройство судна. – Ленинград: Судостроение, 1989. – 344 с. – 25 000 экз. – ISBN 5-7355-0125-9.
ГОСТ 1062 – 80. Размерения надводных кораблей и судов главные. Термины, определения и буквенные обозначения. – Москва: Государственный комитет СССР по стандартам, 1980.

Външни препратки редактиране

Historical background to the adoption of the Load Lines convention Архив на оригинала от 2009-10-14 в Portuguese Web Archive ((en))
Online water density calculator ((en))
IACS Unified Requirement L: Subdivision, Stability and Load Lines Архив на оригинала от 2008-05-30 в Wayback Machine. ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ватерлиния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[ГОСТ_1062-1] а ^б ГОСТ 1062 .

[Фрид198957-2] Фрид 1989, с. 57.

[3] Лев Скрягин Тайны морских катастроф – 2-е изд. – М.: Транспорт, 1986. – 366 с., глава „Что такое грузовая марка“

[1]

[2]

[3]