Вознесенски археологически комплекс
Вознесенският археологически комплекс е археологически обект от VІІ век с неизяснено предназначение на днешната територия на град Запорожие, Украйна.
| Вознесенски археологически комплекс | |
 Сребърен орел „знаме“ на византийски легион с врязан на гърдите монограм | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Вознесенски археологически комплекс Местоположение в Украйна | |
| Страна |  Украйна |
| Област | Запорожка област |
| Град | Запорожие |
| Археология | |
| Период | VII век |
| Вознесенски археологически комплекс в Общомедия | |
Открит е в близост до бившето село Вознесенка, разположено на левия бряг на река Днепър, на 4 km източно от центъра на град Запорожие. Археологическият паметник е открит в средата на ХХ век.
Първите изследвания на обекта са извършени под ръководството на Владимир Автономович Гринченко.[1] Той представлява четириъгълна площадка с размери 82 х 51 m, разположена на възвишение на брега на Днепър. Площадката е оградена с вал от камъни и пръст, чиято днешна височина е около 80 cm. В източната част на площадката е изграден кръг от камъни с диаметър 6 m, а в две ями близо до него са открити положени около 1600 предмета. Освен предметите от VII век, в рамките на площадката са открити 11 по-стари гроба.[2]
Общото количество на откритите златни предмети е 1,2 kg. Сред откритите предмети са 3 украсени със злато ножници, многобройни части от конска сбруя, сребърни фигури на орел и лъв, смятани за върхове на византийски бойни знамена, 4 железни ножа със златни инкрустации, животински кости, главно от кон. В източната част на обекта е разкрита площадка с размери 3,5 х 2,5 m, в която е горял огън, като почвата е засегната до дълбочина от 35 cm. Някои сходства на откритите предмети дават основание обектът да бъда включен в Перешчепинската група паметници.[2]
Първоначално паметникът се свързва с погребалните обреди на славяните,[1] а по-късно – с хазарите[3][4] и прабългарите.[5][6] Съществува и хипотеза, че това е гробът на българския владетел Аспарух.[7] Предназначението на комплекса не е изяснено, тъй като хипотезата за погребален паметник не се потвърждава от археологическите данни – липсват както човешки кости, така и свидетелства за трупоизгаряне. Сред хипотезите за предназначението на паметника е, че това е укрепен център, но липсата на данни за постоянно обитаване и малките размери на ограждащия вал не подкрепят това предположение. Друга възможност е комплексът да представлява възпоменателен паметник, подобен на известните тюркски съоръжения от Централна Азия.[2]
Бележки редактиране
- ↑ а б Грінченко, В. А. Пам'ятка VIII ст. коло с. Вознесенки на Запоріжжі // Археологія III. 1950. с. 37 – 63.
- ↑ а б в Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 127-128.
- ↑ Артамонов, М. И. Болгарские кульуры Северного и Западного Причерноморья // Доклады Географического общества СССР. Етнография 15. 1970. с. 17 – 20.
- ↑ Айбабин, А. И. Погребение хазарского воина // Советская археология 3. 1985. с. 202.
- ↑ Корзухина, Г. Ф. К истории Среднего Приднепровья в середины I тыс. н.э. // Советская археология XXII. 1955. с. 68 – 74, 78 – 79.
- ↑ Димитров, Д. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие. Варна, 1987. с. 110 – 112.
- ↑ Ваклинов, Ст. Формиране на старобългарската култура VI-XI век. София, 1977. с. 35 – 39.
Външни препратки и литература редактиране
- Г. И. Шаповалов Справка за Възнесенското (Кичкаско) съкровище // Ави-тохол, – 2006, – София: „Виделина“, т. 2, с. 297 – 299
- Дориян В. Александров Българската позиция за гроба на кан Аспарух Архив на оригинала от 2015-01-20 в Wayback Machine., историческо дружество „Българска Орда – 1938“
- Станчо Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век
- „Вознесенський скарб“: дві долі, два погляди... Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine. / упоряд. О. В. Дровосєкова. – Запоріжжя: Стат і Ко, 2010. – 64 с.
- П.Н.Третяков, Восточнославянские племена, АН СССР, М 1953 Архив на оригинала от 2014-05-12 в Wayback Machine.