Войводина (дем Еордея)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Войводина.
Войводина (на гръцки: Σπηλιά, Спилия, до 1927 година Βοεβοδίνα, Воеводина,[1]на турски: Oyvodina, Ойводина) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония.
| Войводина Σπηλιά | |
| — село — | |
  Войводина  Войводина  Войводина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Надм. височина | 820 m |
| Население | 35 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото е разположено на 15 километра източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).
История редактиране
Край Войводина е открита македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.[2]
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Войводина е турски чифлик. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Войводино (Voïvodino) е посочено като село в каза Джумали с 15 домакинства и 30 жители мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Войводина:
| „ | На юг от тук [Козлукьой] лежи мохамеданското село Войвошина с 28 къщи и 62 нуфузи, от които се взима 3100 пиастри данък. В селото има 1 джамия и няколко извора.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Войводина има 250 жители турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Воеводино е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 45 къщи.[6]
Според гръцка статистика от 1904 година във Войводина живеят 250 турци.[7]
В Гърция редактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Войводина попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Войводина (Воjводина) има 30 къщи турци.[8] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Войводина и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 86 бежански семейства с 332 души.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Спилия.[10]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че във Войводина живеят 300 бежански семейства.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Каракоч[12] | Κορακότσι | Пигес | Πηγές[13] | местност в Каракамен на СИ от Войводина[12] |
| Шапкара[12] | Σιαπκάρα | Воскотопос | Βοσκότοπος[13] | връх в Каракамен на СИ от Войводина (1620 m)[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 133 | 114 | 134 | 69 |
Външни препратки редактиране
- ((el)) Войводина на Официалния сайт на бившия дем Света Петка Архив на оригинала от 2009-03-21 в Wayback Machine.
- ((en)) История на Войводина Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
- ((el)) Информация за бившия дем Агия Параскеви Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia[неработеща препратка]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр.235.
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)