Волоколамското шосе
Волоколамското шосе е повест на Александър Бек и представлява едно от най-важните произведения на писателя. Написана е през 1942 до 1944 г. В нея са отразени подвигът на войниците и офицерите от 1-ви батальон на 316-а дивизия на генерал Панфилов, които се сражават с хитлеристките войски под Москва на Волоколамското направление през есента и зимата на 1941 г. в битката при Москва.
| Волоколамското шосе | |
| Волоколамское шоссе | |
| Автор | Александър Бек |
|---|---|
| Първо издание | 1943 г. СССР |
| Оригинален език | руски |
| Вид | повест |
| Публикувано в | списание „Знамя“ |
| Издателство в България | БРП (1946-1949), Държ. воен. изд. (1962) Народна култура (1968, 1985) |
| Преводач | Ал. Пешев (1946), Сидер Флорин (1962) |
От една страна книгата описва организацията и възпитаването на батальона, участващ в боевете и поведението на командира, а от друга страна тактиката на боевете под Москва.
Произведението се състои от четири повести и представлява разказът на старши лейтенант Баурджан Момиш-Ули. Това е реално съществуваща личност, по-късно предложен за Герой на Съветския съюз, но наградата е дадена посмъртно през 1990 г. Първите две части са написани през 1941 до 1943 г. и издадени през 1944 г. През 1960 г. Александър Бек написва и продължението в две части: „Няколко дни“ и „Резервът на генерал Панфилов“.[1] Преведената на български от Ал. Пешев книга съдържа само първите две части. През 1962 г. е направен нов превод на четирите части на романа от Сидер Флорин.
Съдържание на повестта редактиране
Главните действащи лица са бойците на батальона от дивизията на Панфилов, командвани от командир на батальон – казахът Баурджан Момиш-Ули. Като бивш артилерист той няма опит в командването на пехотен батальон и трябва да създаде боеспособна единица при тежки условия. Неговият командир генерал Панфилов, който загива при боевете под Москва е също основен герой от романа. В началото на 1942 г. Александър Бек отива в дивизията, вече отблъснала немските войски от Москва и носеща името на генерал Панфилов. При разговорите с войниците писателят изгражда образа на генерала: „Не бързай да умираш – учи се да воюваш“, „Войникът трябва да воюва с ума си“, „Войникът отива на бой не за да умира, а да живее“, „Победата се кове преди боя“. Панфилов казва на войниците и командирите: „Не ми е необходимо ти да загинеш, необходимо ми е да си жив“.
Влияние на произведението редактиране
- През 1946 г. книгата излиза в превод на иврит и става в течение на много години задължително четиво на слушателите на офицерските курсове в армията на Израел.[2][3].
- Във Финландия книгата е изучавана от курсантите на Военната академия[4]
- Непосредствено след бойните действия Баурджан Момиш-Ули прави писмен отчет, който засяга и събитията отразени частично в романа. В него той е съставил и карти на бойните действия.[5].
- Немският писател Хайнер Мюлер използва романа като основа за написването на едноименен цикъл от текстове от пет части. При първите три части той използва мотивите на Бек, а при четвърта и пета част използва за основа произведения на Франц Кафка и Хайнрих фон Клайст. Всички тези текстове са използвани в „Berliner Volksbühne“ за театрални постановки, които са представяни дълго време.
Източници редактиране
- ↑ Alexander Bek. sovlit.com.
- ↑ Иоффе, Давид. «Волоколамское шоссе» в Израиле // май 2011. Посетен на 15 октомври 2017.
- ↑ Rodric Braithwaite; Moscow 1941; Vintage Books, New York, 2007; p. 298.
- ↑ Бек Александр – Волоколамское шоссе
- ↑ Бауржан Момыш-Улы. Журнал боевых действий 1 сб 1073 сп // Память народа.
Външни препратки редактиране
- „Волоколамското шосе“ на сайта
„Моята библиотека“
