Волфганг Улман

германски шахматист

Волфганг Улман (на немски: Wolfgang Uhlmann) е германски шахматист. Става носител на звание международен майстор през 1956, а три години по-късно и на гросмайсторско. Първи стъпки в шахмата прави на единадесетгодишна възраст. Печели редица международни турнири. Откроява се с дълбоки познания и изследвания на дебюта „Френска защита“, нареждайки се до играчи като Михаил Ботвиник, Виктор Корчной, Арон Нимцович и Тигран Петросян. Улман е също шахматен литератор.

Волфганг Улман
Wolfgang Uhlmann
германски шахматист
Роден
Починал
24 август 2020 г. (85 г.)
Волфганг Улман в Общомедия

Турнирни победи редактиране

Участия на шахматни олимпиади редактиране

Улман има общо единадесет участия на олимпиади, всичките с отбора на ГДР. Изиграва общо 175 партии, спечелвайки 110,5 точки. Завоюва два индивидуални медала: златен (1964) и бронзов (1966). Най-добре се представя точно през 1966 г. Тогава той спечелва 15 т. от 18 възможни с резултат (13+ 1– 4=).

Година Организатор Отбор Класиране
(отборно)
Дъска
1956   Москва ГДР 20 Първа
1958   Мюнхен ГДР 6 Първа
1960   Лайпциг ГДР 9 Първа
1962   Варна ГДР 8 Първа
1964   Тел Авив ГДР 15 Първа
1966   Хавана ГДР 9 Първа
1968   Лугано ГДР 10 Първа
1970   Зиген ГДР 9 Първа
1972   Скопие ГДР 10 Първа
1988   Солун ГДР 17 Първа
1990   Нови Сад ГДР 25 Трета

Източници редактиране

  • „Шахматна енциклопедия“, изд. „Д-р Петър Берон“, 1989
  • OlimpBase.org

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wolfgang Uhlmann в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​