Уикипедия

Въведение Богородично

(пренасочване от Въвеждане на Пресвета Богородица в храма)
Вижте пояснителната страница за други значения на Въведение Богородично.

Въведение на Пресвета Богородица в храма или само краткото Въведение Богородично или Света Богородица Пречиста, е един от най-големите християнски празници, почитан в 2 основни християнски деноминации – Римокатолицизъм и Източноправославие.[1] Той е един от Дванадесетте велики празника и особено тържествено възпоминание. Денят е и имен ден, за жените, които носят имената Мария и Деспина.

„Въвеждане на Пресвета Богородица в храма“, Тициан, 1534 – 1538
Православна икона от XVII или XVIII век изобразяваща Въведение Богородично, Национален музей на изящните изкуства, Валета, Малта

Българската православна църква отбелязва празника всяка година на 21 ноември (според Новоюлианския календар), в някои страни се отбелязва на 4 декември по Григорианския календар.

В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я въвеждат на 3-годишна възраст във Втория Йерусалимски храм, така и изпълнението на обета им да посветят Мария на Бога.[2]

История на празника редактиране

Въведение Богородично, като събитие не се споменава в каноничните книги на "Библията", но няколко апокрифа (приписвани основно на раннохристиянски автори, творили през I век), които засягат тази тема са възприемани, като даващи достатъчно меродавна информация по въпроса и мотивите им са разработени от ред църковни писатели - главно между IV-VI и XI-XV век. Въз основа на това се е оформило предание задаващо основните насоки на празника Въведение Богородично, който от своя страна постепенно е възприет всеобщо от християните (до XVI-XVII век), както на Изток[3], така и на Запад.[4]

Според православната традиция Въведение Богородично слага началото на Коледните пости и се свързва с настъпващата зима и очакването на църковните тържества около Рождество Христово. Заради надеждите, които дава Църквата я нарича „прекрасна зора“, от която е изгряло Слънцето на правдата.

С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът Въведение Богородично в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж. На този ден родителите или учителите водят децата в църквата за да растат благочестиво в послушание към родителите си и чистота на нравите.[5]

Самият празник Въведение Богородично се е чествал в много ограничен кръг – само с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Семейното ходене на църква на този ден символизира влизането на 3-годишната Мария (поради ранната си възраст тогава, наричана и Светата Отроковица - от отроче, т.е. чедо, рожба, дете) в храма и напомня на бащи и майки за духовните им задължения към децата. Там заедно се молят за здраве и за Божието благоволение, а после събрани у дома (край огнището) се събират на празнична трапеза, включваща вино и топли ястия, за да ознаменуват своята задружност. Масата се оставя неразтребена през нощта, като покана към Богородица и с надеждата да благослови дома.

Дева Мария в храма редактиране

Според легендата Йоаким и Ана събират своите роднини и приятели и организират за отвеждането на дъщеря си в храма свита от непорочни девойки, които предхождат нея и родителите, й по пътя й от Назарет до Йерусалим, носейки свещи в ръце си и с намерението едновременно да окуражат момиченцето и сами да се посветят на храмовата служба. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещат с пеене на свещени химни. Първо влизат другите момичета, а Дева Мария е поставена на първото стъпало пред храмовия вход и оставена по техен пример да влезе сама, въпреки че е най-малката. За почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкатерва смело до най-горното и е поета от първосвещеник Захария, роднина на майка й, който я въвежда в храма и по-нататък поема грижата за нея.[6] Йоаким и Анна принасят дарове и жертви на Бога, свещениците ги благославят и след това те и роднините им се връщат в Назарет.

Оттогава и чак до юношеската си възраст Дева Мария живее в една от храмовите пристройки, където се учи на ръкоделие и тъкачество, но също така изучава и еврейските предания и свещени книги. Според легендата тя се ползва още от първия ден с особена привилегия - позволено и е да се моли в Светая Светих, където поначало влиза - и то само веднъж в годината - единствено първосвещеникът. Според Теофилакт Охридски причината е, че по този начин тя замества липсващия Кивот[7]. В девическото отделение Мария не е сама, а в компанията на по-възрастни наставнички - също храмови девици. Също така, според легендата, по време на престоя си в храма, Дева Мария общува и с един ангел (според Йероним Стридонски - архангел Гавраил), който я храни от ръцете си.[8] Освен това във Втория храм се подслоняват и благочестиви вдовици, като пророчица Ана (Лука 2:36 – 38), както и скитници и бедняци, търсещи подкрепа (странници и пришълци). След като мъжът й умира, там идва и самата майка на Отроковицата (според предание, запазило се у коптите - когато е на 6-7 години). След година-две и тя умира и Мария остава кръгло сираче.[9] Поради това, когато по-късно на вече порасналата девойка е предложено да й бъде потърсен мъж, това прави заместващият родителите й Захария. Тя му заявява, че би предпочела да остане в храма, но впоследствие все пак се сгодява - за роднината си Йосиф, дърводелец от Назарет, който освен че е в относително напреднала възраст, й обещава, че ще се съобразява с обета за целомъдрие, който е дала пред Бога.[10]

Вижте също редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Въведение Богородично

Бележки редактиране

  1. ↑ Mauriello, Matthew R. (January 1996). "November 21: Presentation of Mary". Fairfield County Catholic. Archived from the original on 2013-10-03.
  2. ↑ Протоевангелие Иакова, 4:3. Дата обращения: 4 декабря 2018. Архивировано 5 декабря 2018 года.
  3. ↑ PG. 98. col. 292—309, 309—320. Дата обращения: 2 октября 2017. Архивировано 6 декабря 2018 года.
  4. ↑ The Saint Andrew Missal, with Sundays and Feasts", by Dom Gaspar LeFebvre, O.S.B., Saint Paul, Minnesota: The E. M. Lohmann Co., 1952, p. 1684
  5. ↑ http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.21_Vavedenie_Bogorodichno.htm
  6. ↑ Евангелие Псевдо-Матфея, IV. Дата обращения: 4 декабря 2018. Архивировано 5 декабря 2018 года.
  7. ↑ http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/11.21_Vavedenie_Bogorodichno.htm Въведение Богородично, www.pravoslavieto.com
  8. ↑ Погребняк Н., прот. Введение во Храм Пресвятой Богородицы (Заметки по истории и иконографии праздника) // Московские епархиальные ведомости. 2002. — № 11-12.
  9. ↑ Peters, Sr. Danielle. "The Holy Land: In the Footsteps of Mary of Nazareth". University of Dayton. Retrieved 2019-01-15.
  10. ↑ „Жития на светиите“, Синодално издателство, София, 1991
Тази статия, свързана с християнство, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Въведение_Богородично&oldid=12175220“.