Въртогош
Въртогош (на сръбски: Вртогош или Vrtogoš) е село в Югоизточна Сърбия, Пчински окръг, Град Враня, община Враня.
| Въртогош | |
| — Село — | |
  Въртогош | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински |
| Община | Враня |
| Надм. височина | 453 m |
| Население | 1175 души (2011) |
| Пощенски код | 17521 |
| Телефонен код | (+381) 17 |
| МПС код | VR |
География редактиране
Селото е съставено от бившите самостоятелни селища – Горни Въртогош и Долни Въртогош. Разположено е във Вранската котловина, край Въртогошката река. Отстои на 14 км югозападно от окръжния и общински център Враня, на 2,1 км северозападно от село Давидовац, на 1 км източно от буяновашкото село Карадник и югозападно от село Катун.
История редактиране
По време на Първата световна война селата Горни Въртогош и Долни Въртогош са във военновременните граници на Царство България, като административно са част от Вранска околия на Врански окръг.[1]
Население редактиране
Според преброяването на населението от 2011 г. селото има 1175 жители.[2]
Демографско развитие[1][2][3] редактиране
Етнически състав редактиране
Данните за етническия състав на населението са от преброяването през 2002 г.[4]
Източници редактиране
- ↑ а б Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, С., 1917, стр.11 – 12 Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine. (Данните за населението от 1917 г. на диаграмата са сбор от данните за населението на Горни Въртогош и Долни Въртогош)
- ↑ а б Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у Републици Србији 2011 г. – Први резултати, Београд, 2011, стр.87
- ↑ Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Упоредни преглед броjа становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991 и 2002 – Подаци по насељима, Београд, 2004, стр.176
- ↑ Републички завод за статистику, Попис становништва, домаћинстава и станова у 2002, Национална или етничка припадност – Подаци по насељима, Београд, 2003, стр.200 – 201