Въстание на Макавеите
Въстанието на Макавеите е въстание на евреите в Юдея срещу Селевкидскота царство през 167 – 160 година пр.н.е., довело до възстановяването на държавността на Юдея под управлението на династията на Хасмонеите.
| Въстание на Макавеите | |||
 Обхват на въстанието | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 167 – 160 г. пр.н.е. | ||
| Място | Юдея | ||
| Резултат | Независимост на Юдея | ||
| Територия | Селевкидско царство | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Въстание на Макавеите в Общомедия | |||
Въстанието започва като реакция срещу политиката за елинизация, провеждана от Антиох IV Епифан, който към 169 година пр. н. е. отнема на евреите Йерусалимския храм и въвежда смъртно наказание за обрязването на деца. Движението на хасидеите започва партизанска война срещу селевкидските гарнизони в Юдея, които от своя страна предприемат насилствена кампания срещу еврейското население в областта. Бунтът става по-организиран, след като е оглавен от свещеника на Модиин Мататия, а след смъртта му – от сина му Юда Макавей и четиримата му братя, наричани общо Макавеи.[1]
Юда Макавей ръководи успешно въстаниците и след поредица военни успехи и сключването на съюз с Римската република, за няколко години бунтовниците установяват контрол над цяла Юдея. Антиох сключва мир с въстаниците, като Селевкидите запазват свой гарнизон в Йерусалим, но религиозните свободи на евреите са възстановени и те тържествено преосвещават осквернения Храм. За първосвещеник в Храма е поставен най-младия от Макавеите – Йонатан, а две десетилетия по-късно техните потомци стават самостоятелни владетели на Юдея.[1]
Успешното въстание и преосвещаването на осквернения Йерусалимски храм се чества от евреите с празника Ханука.[2][1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус. София, Витлеем, 2007. ISBN 978-954-91134-4-0. с. 88 – 94.
- ↑ Talmud, Tractate Shabbat