Гала (съпруга на Никомах Флавиан Младши)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гала.
Гала (на латински: Galla) е знатна благородничка от Древен Рим.
| Гала Galla | |
| римска благородничка | |
 Nicomachorum-Symmachorum по случай сватбата на Гала и Никомах Флавиан Младши | |
| Семейство | |
|---|---|
| Род | Аврелии–Симахи |
| Баща | Квинт Аврелий Симах |
| Майка | Рустициана |
| Братя/сестри | Квинт Фабий Мемий Симах |
| Съпруг | Никомах Флавиан Младши |
Биография редактиране
Произлиза от една от най-богатите и от две генерации прочутата западноримска сенаторска фамилия Аврелии – Симахи. Фамилията Симахи е имала три градски къщи в Рим и една в Капуа, също така 15 извънградски вили в Италия, от които три в Рим. Дъщеря е на Рустициана и прочутия оратор Квинт Аврелий Симах (консул през 391 г.). Сестра е на Квинт Фабий Мемий Симах (претор през 401 г.).
Омъжва се през 393 г. за граматика Никомах Флавиан Младши (floruit 382 – 432), син на историка Вирий Никомах Флавиан (консул на Запада 394 г.). Бащите им са приятели. За сватбата им се произвеждат Диптих (таблички) Nicomachorum-Symmachorum. Като представител на Никомахите съпругът ѝ е патрон на Неапол.
Флавиан Младши служи при Валентиниан II (371 – 392), Теодосий I (379 – 395), Хонорий I (393 – 423) и Валентиниан III (425 – 455). Първата му служба е consularis Campaniae, което е управител на регион Кампания.[1] През 408 г. той е praefectus urbi на Рим. През 431 – 432 г. е преториански префект на Италия, Илирия и Африка.
Деца редактиране
Майка е на видния сенатор Апий Никомах Декстер (praefectus urbi на Рим 432 г.).
Литература редактиране
- Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, J. Morris, Nicomachus Flavianus 14, The Prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge University Press, 1971, ISBN 0-521-07233-6, pp. 345 – 346.
- Arnold Hugh Martin Jones, John Robert Martindale, J. Morris, Appius NicomachusDexter 3, The Prosopography of the Later Roman Empire, Cambridge University Press, 1971, ISBN 0-521-07233-6, pp. 357 – 358.
- Samuel Lieu e Dominic Montserrat, From Constantine to Julian: A Source History, Routledge, 1996, ISBN 0-415-09335-X, p. 6.