ФК Галиполи е футболен клуб, създаден от белогвардейски емигранти през 1920 г. В началото на 20-те години клубът играе поредица от приятелски мачове с български отбори, а голяма част от футболистите му са едни от първите чужденци в българския футбол.

ФК Галиполи
Основан1920 г.
Разформированслед 1923 г.
ПървенствоРусенски спортен съюз

История редактиране

Отборът възниква на базата на Първи армейски корпус на генерал Александър Кутепов, който през ноември 1920 г. се разполага в град Галиполи в Османската империя. През лятото и есента на 1921 г. част от корпуса се изнася в България и се установява във Велико Търново. Сред приятелските мачове, които играе отборът, са победа с 4:0 и равенство 3:3 със Сокол (Харманли)[1], победи с 1:0 през 1921 г., победа с 4:2[2] и загуба с 0:2 от Левски (София) през 1922 г.[3][4], победа с 11:1 над Владислав (Варна).[5]

През 1923 г. клубът се премества в Русе и става част от Русенския спортен съюз. От този сезон обаче са известни само частични резултати.[6] Скоро след това ядрото на отбора емигрира в Чехословакия и доста от играчите на Галиполи носят екипа и на Рус (Прага).

Влияние в българския футбол редактиране

Много от футболистите на Галиполи заиграват в български клубове. Софийският ФК 13 привлича бившите национали на Руската империя Александър Мартинов и Григорий Бохемски.[7]

Защитникът Михаил Борисов става първият в историята треньор на Левски (София). Той налага множество млади играчи и печели Купата на София през сезон 1922/23.[8] Борисов дори е предложен за национален селекционер, но кандидатурата му отпада.[9]

В отбора на Сава (Русе) един от водещите играчи е левият халф Валя Рибак. През 1923 г. той става и част от ръководството на Русенския спортен съюз като завеждащ спорта, както и част от спортната комисия на Сава.[10]

В България играят още бекът Дубейтис (Кракра (Перник)), вратарят Марченко и лявото крило Всеволод Кузнецов(Напредък (Русе)), вратарят Юрий Сурин и Василий Смирнов в ОСК Слава.

Следа оставят и футболисти от Бялата емиграция, които не са играли за Галиполи. Братът на писателя Михаил Булгаков Иван е част от Владислав (Варна) в продължение на 8 сезона, като печели две шампионски титли на България. Записва над 100 мача за Владислав[11] Фридрих Клюд играе за ФК 13, а освен това става реномиран съдия и е първият натурализиран футболист в националния отбор на България.[12]

Мачове срещу български отбори редактиране

Известни футболисти редактиране

Източници редактиране

  1. Белоемигранти са сред първите футболисти в Хасковско
  2. Вестник "Русское дело", №20, 30 април 1922 г., с.3
  3. Георги Манов – Справочник „Левски“ – 1914 – 1994
  4. Манов, Георги Първите чуждестранни съперници на Левски са руснаци, „Само Левски“, бр. 7(89), септември 2006 г.
  5. Калинов, Огнян; Нанев, Наньо – 110 години ПФК „Черно море“ – част 1, стр. 61
  6. Футболен сезон 1923 – Спортно Русе
  7. „Белогвардейци са звездите ни в зората на футбола“, в-к „Меридиан Уикенд“, 22 октомври 2016 г., брой 284 (7759)
  8. Михаил Борисов – levskisofia.info
  9. С окръжно правят състава на първия национален отбор по футбол преди 90 години
  10. Хроника на ФК Сава
  11. Братът на Михаил Булгаков с две титли на България, вдъхновява легендарен роман
  12. Вълчев, Милен Руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни
  13. СК Владислав сезон 1922
  14. Русское дело, № 122, 4 мая, с.4

Външни препратки редактиране