Георгиос Катехакис
Георгиос Катехакис или капитан Рувас (на гръцки: Γεώργιος Κατεχάκης, Καπετάν Ρούβας) е гръцки офицер – генерал-майор, политик – министър на отбраната, революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.[1][2]
| Георгиос Катехакис Γεώργιος Κατεχάκης | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден |
1881 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Георгиос Катехакис в Общомедия | |
Биография редактиране
Георгиос Катехакис е роден през 1881 година в Пумбия[3] или в Платанос[4] на остров Крит. Завършва гимназия и военно училище и през 1902 година получава чин младши лейтенант от гръцката армия. Присъединява се към гръцката пропаганда в Македония в края на 1904 година. На 13 ноември 1904 година по нареждане на Евтимиос Каудис извършва клане над мирното българско население в Зелениче. Сътрудничи си още с Димитър Далипо, Дукас Дукас, Георгиос Цондос и Йоанис Симаникас. Скоро след това заболява от апандисит и се прибира на лечение в Атина, като е заместен от Георгиос Томбрас[5].
.jpg)
По-късно подновява дейността си в района на Бер[6] и Воден, като замества Константинос Мазаракис и се грижи по обезпечаването на главния пункт за проникването на гръцката пропаганда Катерини. Под негова команда са четите на Емануил Бенис, Константинос Гарефис, Емануил Кацигарис, Йоанис Симаникас, Емануил Скундрис и Котулаки, с район на действие Мъгленско и Паяк планина на север[7].
През Балканската война е върховен главнокомандващ на андартските чети в Костурско и Епир и води сражения съвместно с Костурската съединена чета срещу турски части[8].
През 1916 година е повишен в чин майор и е назначен за началник на 9-а гръцка дивизия, разквартирувана в Солун. По-късно работи в Министерство на отбраната на Гърция. През 1920 година си подава оставката и до 1922 година е в пенсия, когато става генерал-губернатор на Тракия. През 1923 година вече с чин генерал-майор се оттегля от службата си и през 1924 година е избран за депутат. Влиза в няколко гръцки правителства като министър на отбраната на Гърция[9].
Капитан Рувас на няколко пъти се споменава в романа на Никос Казандзакис „Алексис Зорбас“.
Бележки редактиране
- ↑ Βακαλόπουλος, Κ. Ανέκδοτο μητρώο των μαχητών του Μακεδονικού Αγώνα // Mακεδονικά τόμος 19ος (1). Θεσσαλονίκη, Σύγγραμμα Περιοδικόν της Εταιρείας Μακεδονικών Σπουδών, 1979. σ. 83.
- ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 103. (на гръцки)
- ↑ Η Σημασία της Θυσίας των Κρητών Μακεδονομάχων (1903-1908) // Архивиран от оригинала на 2014-08-19. Посетен на 26 февруари 2013 г.
- ↑ Σάββας, Δημήτριος. Ο στρατηγός Γιώργος Κατεχάκης // Πατρίς. Посетен на 27 февруари 2013 г.
- ↑ Νταφούλης, Παύλος Αχ. Η υγειονομική περίθαλψη κατά την ένοπλο φάση του Μακεδονικού Αγώνος (1904-1908) και η δράση των εφέδρων και μονίμων αξιωματικών του υγειονομικού που συμμετείχαν στον Μακεδονικό Αγώνα. Ιωάννινα, Πανεπιστήμιο Ιωαννίνων. Ιατρική Σχολή. Διδακτορική διατριβή, 2007. σ. 197. (на гръцки)
- ↑ Каравангелис, Германос. Македонската борба, в: Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001, стр. 357. [1][неработеща препратка]
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.47
- ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Костурско благотворително братство — София, 1920, стр.440. [2]
- ↑ Γεώργιος Α. Σήφακας, επιμ. (1933). Κρητικαί Μελέται: Ιστορία-Αρχαιολογία-Λαογραφία, Έτος Α΄ – Αριθ. 1-2. Αθήνα. [3][неработеща препратка]