Георгиос Чолакоглу е гръцки военен и политик от периода на участието на Гърция във Втората световна война.

Георгиос Чолакоглу
Γεώργιος Τσολάκογλου
Роден
Починал
22 май 1948 г. (62 г.)
Партиянезависим политик
Активен периодот 1945 г. до 1948 г.
Георгиос Чолакоглу в Общомедия

Георгиос Чолакоглу излиза на световната военна и политическа сцена в началото на март 1941 г. непосредствено преди началото на операция Марита.

В началото на март 1941 г. главнокомандващият армията на Гърция Александрос Папагос, като убеден англофил, уволнява командващите на двата корпуса "Епир", понеже те се изказват за прекратяване на итало-гръцката война. Дивизионният генерал на втори епирски корпус Георгиос Чолакоглу е повишен в корпусен такъв. На 12 април 1941 г. в хода на операция Марита германският консул в Солун предава на посланика в Атина, че е получил от полковник Петинис предложение за спиране на военните действия в случай на германо-гръцки преговори за мир за разрешаване на териториалните въпроси без италианско участие. Полковник Петинис е пратеник на генерал-лейтенант Чолакоглу, който е близък на бившия корпусен командир Маркос Дракос. Предложението е докладвано на Рибентроп, но той се разпорежда да се прекратят всякакви такива контакти.

На 18 април 1941 г. командващите епирските корпуси гръцки генерали с Чолакоглу – Йоанис Пицикас, Георгиос Бакос и Панайотис Деместикас, изпращат улитматум до гръцкото правителство и главнокомандващия Папагос, че единственият път за спасение е незабавни преговори с Нацистка Германия, защото противното значи позорен италиански плен, анархия и национална дезинтеграция. Четиримата обсъждат план за създаването на независимо правителство в Янина с митрополита на града и епархията Спиридон Влахос[1], защото последният се опасява от италиански репресии и разрушаване на града. Гръцките епирски генерали издигат за евентуален премиер Чолакоглу. Постфактум се оказва, че Папагос тайно е подкрепял и донякъде инициирал улитиматума, а вечерта на 18 април 1941 г. се самоубива Александрос Коризис.

На 20 април 1941 г., рожденият ден на фюрера, в село Водоноси Янинско, Чолакоглу подписва с командира на 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер Зеп Дитрих – примирие. Фелдмаршал Лист не одобрява примирието и на следващия ден, 21 април, в Лариса Чолакоглу подписва капитулация с Ханс фон Грайфенберг, началник-щаб на 12-а армия (Вермахт). Същият ден, 21 април, във Виена се провежда среща на Рибентроп с Чано, като на последния спешно телефонира Мусолини. Мусолини нарежда на Чано в спешен порядък да осигури гръцката капитулация пред Италия, като в противен случай заплашва разтрогване на съюза с Третия Райх, тъй като италианците се били сражавали шест месеца, ангажирайки половин милионна армия с 63 хил. жертви.

На 22 април в 18.20 часа, след първоначален отказ на Чолакоглу да подпише капитулация пред италианската армия, след германски натиск с ултиматум изпраща парламентьори при италианците, които в 21 часа се представят пред командващия 11-а италианска армия Карло Джелозо. На 23 април в 14.45 часа в Солун Чолакоглу, Алфред Йодъл и Алберто Фереро подписват третия и окончателен вариант на гръцката капитулация във Втората световна война с който се прекратяват бойните действия между Гърция от една страна и Оста като цяло.[2][3]

След капитулацията Чолакоглу се самопредлага и получава одобрението на Рибентроп и Хитлер да бъде министър-председател на окупирана Гърция, какъвто е считано от 30 април 1941 г. След края на битката за Крит в Гърция настроенията са колаборционистки и Чолакоглу е изразител именно на тази вътрешнополитическа тенденция. Георгиос Чолакоглу е министър-председател на окупирана Гърция до 2 декември 1942 г.

След края на Втората световна война Чолакоглу е съден на смърт, но е помилван и присъдата му е заменена с доживотен затвор. Умира от левкемия в Атина на 22 май 1948 г.[4]

Източници редактиране

  1. Заб. По примера на предходното Временно правителство на националната отбрана от времето на Първата световна война.
  2. Бисер Петров, Окупаторът съюзник. Колаборционизмът в Албания, Сърбия и Гърция по време на Втората световна война. Трикратната капитулация на Гърция и Правителството на необходимостта на генерал Георгиос Чолакоглу; стр. 55-78 ISBN 978-954-509-429-3.
  3. Τα τρία Πρωτόκολλα Ανακωχής που υπέγραψε διαδοχικώς ο Αντιστράτηγος Τσολάκογλου, τον Απρίλιο του 1941
  4. «Κηδεύεται σήμερον ο Γεώργ. Τσολάκογλου»