Георги Карев
Георги Янакиев (Накев) Карев е български революционер, деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание и временен кмет на Крушево по време на българското управление през Втората световна война. Брат е на революционерите Никола Карев и Петър Карев.
| Георги Карев | |
| български политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1950 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Никола Карев Петър Карев |
| Георги Карев в Общомедия | |
Биография редактиране
Роден е на 20 април 1881 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в бедно въглищарско семейство. Брат е на Никола Карев, ръководителя на Крушевската република. Другият му брат Петър Карев става член на Крушевското околийско ръководно тяло на ВМОРО заедно с Щерьо Самарджиев и Йосиф Пречистански. Участва в Илинденско-Преображенското въстание[1] с четата на Тодор Христов Офицерчето и се сражава при Слива. В 1909 година е арестуван и лежи във Велес, Скопие, Куманово и Кратово заедно с Михаил Герджиков. По време на Обезоръжителната акция на младотурците в 1910 година е отново арестуван и жестоко пребит. При избухването на Балканската война в 1912 година е арестуван за пореден път от османските власти и затворен в Битоля. След установяването на сръбска власт в Крушево е арестуван пак и изтезаван от членове на Църна рука. Участва в Първата световна война с Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк и Осма пионерна дружина.
След Първата световна война е малтретиран от сръбските власти.[2]
Взема активно участие в учредяването на Български акционен комитет в Крушево през 1941 година. В началото на българското управление във Вардарска Македония е временен кмет на града.[3] Участва в дейността на Илинденската организация.[4] След изтеглянето на българската администрация и слизането на комунистическите партизани през есента на 1944 г. той е арестуван заедно със сина си Михаил Карев и предаден на съд. Осъден на смърт, но след това присъдата му е заменена с 5 години затвор при шаблонното обвинение „соработник со окупаторот“. В затвора Идризово Георги Карев е подлаган на мъчения заради отстояване на българщината – своята и на братята си. Няколко дни преди деня, когато Карев трябвало да бъде пуснат на свобода, е намерен удушен или отровен в килията си.[5] Според Ванчо Пичуловски физически убиец на Георги Карев е партизанинът сърбоманин Златко Биляновски.[6]
Родословие редактиране
| Славе Карев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Милош Карев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мицко Карев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Карев (? – 1903) | Наки Карев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тирчо Карев (? – 1902) | Ташко Карев (1882 – ?) | Никола Карев (1877 – 1905) | Петър Карев (1879 – 1962) | Георги Карев (1881 – 1950) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки редактиране
- „Каревци (Личен архив)“, София, 1959 година
- „Животописна бележка; Удостоверение от Илинденската организация; Сведение от Крушевското градско управление“, Крушево, 1943 година
Бележки редактиране
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.179
- ↑ Георгиев, Величко. Периодът на войните 1912 – 1918, „Просвета“, 1994, стр. 320. ISBN 954-01-0557-9
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 185.
- ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 – 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.311., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 16 септември 2012
- ↑ Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 – 1985), Полар, Охрид, 1995, стр. 324., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 16 септември 2012