Георг Баварски

Георг Баварски
	Георг Баварски
принц на Бавария
Роден	2 април 1880 г. Мюнхен, Германска империя
Починал	31 май 1943 г. (63 г.) Рим, Италианско кралство
Погребан	Италия
Религия	католицизъм
Герб
Семейство
Род	Вителсбахи
Баща	Леополд Баварски
Майка	Гизела Австрийска
Братя/сестри	Конрад Баварски (1883–1969); Елизабет Мария Августа Баварска; Августа Мария Луиза Баварска
	Георг Баварски в Общомедия

Георг Баварски, роден като Георг Франц Йозеф Леополд Мария Баварски (на немски: Georg Franz Josef Luitpold Maria Prinz von Bayern; * 2 април 1880, Мюнхен; † 31 май 1943, Рим) от династията на Вителсбахите, е до 1918 г. принц на Бавария и от 19 март 1921 г. католически свещеник и архиерей/„прелат“ на курията в Рим.^[1]

Живот редактиране

Той е големият син, третото дете, на генерал принц Леополд Баварски (1846 – 1930) и съпругата му ерцхерцогиня Гизела Австрийска (1856 – 1932), втората дъщеря на император Франц Йосиф I от Австрия (1830 – 1916) и императрица Елизабет Баварска (1837 – 1898). Брат е на Конрад (1883 – 1969), Елизабет (1874 – 1957), омъжена 1893 г. за граф Ото фон Зеефрид (1870 – 1951) и на Августа (1875 – 1964), омъжена 1893 г. за ерцхерцог Йозеф Август Австрийски (1872 – 1962). Внук е на принц-регент Луитполд Баварски (1821 – 1912) и ерцхерцогиня Августа Фердинанда Австрийска (1825 – 1864). Баща му е брат на Лудвиг III († 1921), последният крал на Бавария, и внук на крал Лудвиг I.

На 1 април 1897 г. (един ден преди да стане на 17 години) принц Георг става лейтенант в Баварската пехотна войска. На 8 февруари 1903 г. той е главен лейтенант и отива в кавалерията. Там става на 27 октомври 1905 г. „ритмайстер“, и майор на 26 октомври 1906 г. От 1908 г. той също е почетен австрийски „ритмайстер“ или майор. По това време той е боксьор. През Първата световна война принц Георг Баварски е офицер на Западния и Източния фронт, получава Железния кръст I. класа и други награди и става полковник.

Георг Баварски се жени на 10 февруари 1912 г. в двореца Шьонбрун във Виена за ерцхерцогиня Изабела Австрийска-Тешен (* 17 ноември 1883, Пресбург; † 6 декември 1973 при Монтрьо, Швейцария), внучка на ерцхерцог Карл Фердинанд Австрийски, дъщеря на ерцхерцог Фридрих Австрийски-Тешен (1856 – 1936) и принцеса Изабела фон Крой-Дюлмен (1856 – 1931). Императорът присъства на сватбата им. Те нямат деца и се разделят още по време на сватбеното им пътешествие. Развеждат се на 17 януари 1913 г. „Св. Стол“ анулира брака им на 5 март 1913 г.

Бившата му съпруга е медицинска сестра през Първата световна война в австрийската войска и се сгодява за хирурга Паул Албрехт (1873 – 1928), но императорът забранява да се омъжи за него. Тя не се омъжва втори път.^[2]^[3]

Георг започва да следва през 1919 г. теология в Инсбрук и е ръкоположен за свещеник на 21 март 1921 г. Той промовира църковно право в Инсбрук и отива в Рим, където следва и завършва папската академия. Папа Пий XI го прави на 18 ноември 1926 г. папски домашен прелат, 1930 г. домхер/каноник на „Св. Петер“. Пий XI го повишава на 12 ноември 1941 г. на „апостки протонотар“ с титлата „Monsignor“.

Георг Баварски умира на 63 години на 31 май 1943 г. в Рим и е погребан там в германското гробище „Campo Santo Teutonico“, близо до църквата „Св. Петър“. Той остава пари за църквата.

Деца редактиране

Георг Баварски има връзка с Йозефа Цаплеталова (* 26 октомври 1880; † 15 януари 1941), от която има един син:

Франц Андерс Георг Луитполд Мария Вителсбах Баварски (* 1919; † 24 октомври 1999, Фрайвалдау), неженен.

Галерия редактиране

Леополд Баварски, Гизела Австрийска и техните деца
Принц Георг Баварски в австрийска униформа,
ок. 1908
Изабела Австрийска-Тешен
Свещеник Георг Баварски
(1923)

Литература редактиране

Albrecht Weiland: Der Campo Santo Teutonico in Rom und Seine Grabdenkmäler, Herder, Freiburg 1988, S. 185.
Martha Schad: Kaiserin Elisabeth und ihre Töchter. Langen Müller, München 1998, ISBN 3-7844-2665-4.
C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, London, U.K.: Garnstone Press, 1973, vol. 1, p. 467
~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1951.
~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol IV page 465