Уикипедия

Глен Хюз

английски музикант

Глен Хюз (на английски: Glenn Hughes) е английски рокмузикант – певец и бас китарист.

Глен Хюз
Glenn Hughes
английски музикант
23 юни 2011 г.
Роден
21 август 1952 г. (71 г.)
НаградиЗала на славата на рокендрола
Музикална кариера
Стилрок
Инструментибас китара, китара, вокал
Гластенор
Активностот 1967 г.
ЛейбълFrontiers Music
Участник вTrapeze, „Дийп Пърпъл“, „Блек Сабат“, Black Country Communion, The Dead Daisies, California Breed, Finders Keepers, Hughes/Thrall, Phenomena
Семейство
Уебсайтglennhughes.com
Глен Хюз в Общомедия

Името му добива световна слава, след като в средата на 1970-те години се присъединява към т.нар. трети и четвърти състав на легендарната английска хардрок група „Дийп Пърпъл“. След разпадането на групата през 1976 г. Хюз започва дългата си солова кариера с кратко прекъсване за присъединяването му като вокалист на „Блек Сабат“ за албума им от 1986 г. Seventh Star. Фронтмен на супергрупата „Блек Кънтри Комюниън“.

Биография и кариера редактиране

Глен Хюз е роден на 21 август 1951 г. в градчето Канък, област Стафордшър, централна Англия. Напуска училище още на 15 – 16 годишна възраст за да свири в различни местни групи. По това време той е силно повлиян от издаваните от компанията Мотаун изпълнители, чийто плочи слуша непрекъснато. „Кралят на соула“ – Отис Рединг е сред изпълнителите имащи възлова роля при оформянето на стилът на Хюз.

Хюз основава Finders Keepers през 60-те, където свири на бас и пее. През 1968 г. заедно с Мел Гейли (бъдещ китарист на Уайтснейк) и Дейв Холанд (бъдещ барабанист на Джудас Прийст) сформира групата Трапийз. Групата издава три дългосвирещи студийни албума. В Англия интересът към триото е слаб, но в САЩ, с подкрепата на нашумялата бирмингамска група Муди Блус, Трапийз спечелват значителен брой почитатели и дори се установяват в Лос Анджелис. В края на 1972 г. излиза третият им албум и в началото на следващата 1973 г., музикантите започват серия от концерти за представянето му. По това време Хюз отхвърля предложение за присъединяване към известната бирмингамска група Илектрик Лайт Оркестра. В същия период Йън Пейс и Ричи Блекмор гледат изпълненията на Хюз и решават, че той е напълно подходящ да се впише в замисляния нов състав на Дийп Пърпъл. Те му предлагат мястото на напусналия басист Роджър Глоувър, въпреки че Хюз се възприема по-скоро като вокалист, отколкото като бас китарист.[1] Когато по-късно Дейвид Ковърдейл се присъединява към групата двамата често си разделят вокалните партии. С Ковърдейл и Хюз излизат албумите „Burn“ и „Stormbringer“, които се превръщат в поредните класически произведения с логото но Пърпъл. През същата година, групата е хеадлайнер на прочутия фестивал „Калифорния Джем“, а участието им е записано и издадено – „California Jamming“ (1996).[2] През 1976 г. Хюз напуска групата и започва соло кариера.

През 1982 г. заедно с Пат Трал (бивш китарист на Пат Травърс) сформира Хюз/Трал. Двамата издават един студиен запис със същото заглавие, който като цяло остава незабелязан по времето, когато излиза, но в днешно време много почитатели и музиканти твърдят, че това е любимият им албум на Глен Хюз. В средата на 80-те Хюз участва в отделни албуми на различни групи, сред които Феномена („Phenomena“ и „Phenomena II: Dream Runner“), Гери Мур („Run for Cover“) и Блек Сабат („Seventh Star“).

От средата на 80-те Хюз има здравословни проблеми, породени от проблеми с храненето, алкохол и наркотици, които сериозно започват да се отразяват на музикалната му кариера. Поради тези проблеми той участва само в няколко концерта с Гери Мур и Тони Айоми, тъй като не може да издържи цяло турне. В края на десетилетието Хюз осъзнава проблема, който има с наркотиците, и през 1991 г., чист и трезвен, се завръща с вокалите на хита на KLF „America: What Time Is Love?“. Освен това записва всички вокали в соло албума на бившия китарист на Юръп Джон Норъм „Face the Truth“. След това подновява собствената си соло кариера, върху която работи и до днес. През 1999 г. прави в Тексас кратко трибют турне в памет на Томи Болин заедно с брата на Томи Джони на барабаните.

През 2005 г. Хюз издава „Soul Mover“, който е последван от европейско турне. Освен това през същата година работи с Тони Айоми върху албумът му „Fused“. На следващата година Хюз издава „Music for the Divine“, в който участват Чад Смит и Джон Фрушанте от Ред Хот Чили Пепърс. След ново европейско турне. През 2007 г. е издаден „Live in Australia“ – акустичен аудио албум и придружаващо го DVD от известния клуб Basement в Сидни. В албума са включени песни от последните албуми на Хюз, класики от периода с Пърпъл, както и джем сешън и различни кавъри. Най-новият албум на Хюз, „First Underground Nuclear Kitchen“ излиза през 2008 г. През 2010 г. Хюз сформира супергрупата Блек Кънтри Комюниън заедно с Джейсън Бонъм, Джо Бономаса и Дерек Шериниън. През 2010 г. Хюз е гост вокал (заедно с Йорн Ланде от Мастерплан) на Heaven and Hell по време на High Voltage Rock Festival в памет на Рони Джеймс Дио.

През май 2011 излиза автобиографията на Хюз, озаглавена „Deep Purple And Beyond: Scenes From The Life Of A Rock Star“, чийто съавтор е Джоел Макайвър и включва съдействието на Тони Айоми, Дейвид Ковърдейл, Ози Озбърн и Том Морело, както и въведение, написано от Ларс Улрих.

Дискография редактиране

Солови албуми редактиране

 
Глен Хюз през 1995 година

Соло други редактиране

  • Glenn Hughes Alive Drive (USB) (2009)

С Finders Keepers редактиране

  • „Sadie, the Cleaning Lady“ (1968) (сингъл)

С Трапийз редактиране

С Дийп Пърпъл редактиране

С Хюз/Трал редактиране

  • Hughes/Thrall (1982; ремастериран и пре-издаден през 2007)

С Блек Сабат и Тони Айоми редактиране

  • Блек Сабат – Seventh Star (1986)
  • Тони Айоми – Eighth Star (1996; не-издаван. Разпространява се нелегално.)
  • Тони Айоми – The 1996 DEP Sessions (2004)
  • Тони Айоми – Fused (2005)

С Хюз Търнър Проджект редактиране

С Блек Кънтри Комюниън редактиране

С други редактиране

  • Роджър Глоувър – The Butterfly Ball and the Grasshopper's Feast (1974)
  • Джон Лорд – Windows (1974)
  • Томи Болин – Teaser (1975)
  • Сборна формация – The Wizard's Convention (1976)
  • Пат Травърс – Makin' Magic (1977)
  • 4 On The Floor – 4 On The Floor (1979)
  • Climax Blues Band – Lucky for Some (1981)
  • Night Ranger – Midnight Madness (1983)
  • Heaven – Where Angels Fear to Tread (1983)
  • Феномена – Phenomena (1985)
  • Сборна формация – Dragnet (саундтрак) (1987)
  • Phenomena II – Dream Runner (1987)
  • Whitesnake – Slip of the Tongue (1989)
  • XYZ – XYZ (1989)
  • Notorious – Notorious (1990)
  • Сборна формация – Music from and Inspired by the Film Highlander II: The Quickening (1990)
  • L.A. Blues Authority – L.A. Blues Authority (1991)
  • KLF – „America: What Time Is Love?“ (сингъл) (1992)
  • Lynch Mob – Lynch Mob (1992)
  • Джон Норъм – Face the Truth (1992)
  • Джеф Даунс/The New Dance Orchestra – Vox Humana (европейска версия) (1993)
  • Sister Whiskey – Liquor and Poker (1993)
  • Марк Бонила – American Matador (1993)
  • Джордж Линч – Sacred Groove (1993)
  • Стиви Салас – Stevie Salas Presents: The Electric Pow Wow (1993)
  • Мотли Крю – Mötley Crüe (1994)
  • Manfred Ehlert's Amen – same (1994)
  • Сборна формация – Smoke on the Water: A Tribute (1994)
  • L.A. Blues Authority Volume V – Cream of the Crop: A Tribute (1994)
  • Hank Davison & Friends – Real Live (1995)
  • Брейзън Абът – Live and Learn (1995)
  • Wet Paint – Shhh..! (1995)
  • Ричи Коцен – Wave of Emotion (1996)
  • Liesegang – No Strings Attached (1996)
  • Ейша – Archiva Vol. 1 (1996)
  • Сборна формация – To Cry You a Song: A Collection of Tull Tales (1996)
  • Сборна формация – Dragon Attack: A Tribute to Queen (1996)
  • Amen – Aguilar (1996)
  • Глен Хюз/Джеф Даунс – The Work Tapes (1998)
  • Глен Хюз, Джони Болин & приятели – Tommy Bolin: 1997 Tribute (1998)
  • Стюарт Смит – Heaven and Earth (1998)
  • Сборна формация – Humanary Stew: A Tribute to Alice Cooper (1999)
  • Сборна формация – Encores, Legends & Paradox: A Tribute to the Music of ELP (1999)
  • The Bobaloos – The Bobaloos (1999)
  • Niacin – Deep (1999)
  • Ерик Норландер – Into the Sunset (2000)
  • Tidewater Grain – Here on the Outside (2000)
  • Voodoo Hill – same (2000)
  • Craig Erickson Project – Shine (2000)
  • Николо Коцев – Nostradamus (2001)
  • Max Magagni – Twister (2001)
  • Сборна формация – Stone Cold Queen: A Tribute (2001)
  • Сборна формация – Another Hair of the Dog – A Tribute to Nazareth (2001)
  • Сборна формация – Let the Tribute Do the Talking – A Tribute to Aerosmith (2001)
  • Ape Quartet – Please Where Do We Live? (2001)
  • Voices of Classic Rock – Voices for America (2001)
  • Ellis – Ellis Three (E-III) (2001)
  • The Alchemist – Songs from the Westside (2002)
  • An All Star Lineup Performing the Songs of Pink Floyd – same (2002)
  • Ryo Okumoto – Coming Through (2002)
  • Джеф Скот Сото – Prism (2002)
  • Сборна формация – Influences & Connections, Volume 1, Mr.Big (2003)
  • Chris Catena – Freak Out! (2003)
  • Рата Бланка/Глен Хюз – Vivo (2003)
  • Aina – Days of Rising Doom (2003)
  • Voodoo Hill – Wild Seed of Mother Earth (2004)
  • Monkey Business – Kiss Me On My Ego (2005)
  • Сборна формация – Back Against the Wall (2005)
  • Феномена – Psychofantasy (2006)
  • Moonstone Project – Time to Take a Stand (2006)
  • The Lizards – Against All Odds (2006)
  • Куайът Райът – Rehab (2006)
  • Кен Хенсли – Blood on the Highway (2007)
  • Робин Джордж/Глен Хюз – Sweet Revenge (2008)
  • Кийт Емерсън/Глен Хюз/Марк Бонила – Boys Club – Live From California (2008)
  • Jake E. Lee – Runnin' With the Devil (2008)
  • Monkey Business – Twilight Of Jesters? (2009)
  • Abbey Road – A Tribute To The Beatles (2009)
  • Moonstone Project – Rebel On The Run (2009)
  • Куайът Райът – An All-Star Salute To Christmas (2009)
  • One Soul Thrust – 1st (2010)
  • Kens Dojo – Reincarnation (2010)
  • Майк Поркаро – Brotherly Love (2011)
  • Pushking – The World as We Love It (2011)
  • Джо Бонамаса – Dust Bowl (2011)
  • Сборна формация – Sin-Atra (2011)
  • The Slam – Hit It (2011)

Източници редактиране

  1. ↑ Дийп Пърпъл – профили
  2. ↑ Официална страница

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Glenn Hughes в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Глен_Хюз&oldid=11910723“.