Уикипедия

Гомелска област

Гомелска област (на беларуски: Го́мельская во́бласць) е една от 6-те области на Беларус. Площ 40 372 km² (най-голяма в Беларус, 19,45% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 409 890 души[1] (2-ро място по население в Беларус, 14,88% от нейното население). Административен център град Гомел. Разстояние от Минск до Гомел 301 km.

Гомелска област
Го́мельская во́бласць
Знаме
      
Герб
Страна Беларус
Адм. центърГомел
Площ40 372 km²
Население1 409 890 души (2019)
34,9 души/km²
Райони21 + 1
ГубернаторГенадий Соловей
Официален сайтwww.gomel-region.by
Гомелска област в Общомедия

Историческа справка редактиране

От всичките 18 града на Гомелска област 5 са признати за такива преди установяването на съветска власт през 1917 г.

  • 1142 г. – Гомел (първи сведения в летописните източници)
  • 1492 г. – Жлобин (първи исторически сведения за града)
  • 1772 г. – Рогачов (първи исторически сведения от 1142 г.)
  • 1795 г. – Мозир (първи исторически сведения от 1155 г.)
  • 1796 г. – Речица (първи исторически сведения от 1195 г.)

12 града в областта са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1925 г. (Ветка) до 1971 г., а най-младият град е Туров, утвърден за такъв през 2004 г. след признаването на независимостта на Беларус. Гомелска област е образувана на 15 януари 1938 г. и от тогава границите ѝ не са променяни.

Географска характеристика редактиране

Гомелска област е разположена в югоизточната част на Беларус. На изток граничи с Брянска област на Русия, на юг – с Черниговска, Киевска, Житомирска и Ровненска област на Украйна, на запад – с Брестка област, на северозапад – с Минска област и на север – с Могильовска област. В тези си граници заема площ от 40 372 km² (най-голямата в Беларус, 19,45% от нейната площ). Дължина от запад на изток 285 km, ширина от север на юг 218 km.[2]

Западната част на областта се заема от т.нар. Припятско Полесие – силна заблатена и залесена низина с надморска височина 120 – 140 m. Покрай десния бряг на река Припят се срещат силно разрушени моренни хълмове и ниски възвишения, най-високото от които е Мозирското възвишение с височина 206 m (51°55′11″ с. ш. 29°25′53″ и. д. / 51.919722° с. ш. 29.431389° и. д.), намираща се на 18 km югоизточно от град Мозир. На изток от Полеската низина е разположена Приднепровската низина, която на изток и североизток от Днепър постепенно се повишава и преминава в Чечерската равнина.[2]

Климатът е умерено континентален с топло лято и сравнително мека зима. Средна януарска температура -6,5 °C, а средна юлска 18,5 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 550 mm на югозапад до 650 mm на североизток, като 2/3 от валежите падат през топлия сезон. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 190 – 200 денонощия.[2]

Територията на Гомелска област изцяло попада във водосборния басейн на река Днепър, която пресича областта от север на юг на протежение от 420 km. Нейните основни притоци са Друт, Березина, Припят (със Случ, Ствига, Уборт, Бобрик и Птич) и Сож (с Бесед и Ипут). Повечето от големите реки имат важно стопанско и транспортно значение, а реките в района на Полесието са важен водоприемник за мелиоративните канали, изградени за осушаване на заблатените земи. На територята на областта има множество езера, най-голямо от които е Червоное (около 44 km²).[2]

В Гомелска област преобладават ливадно-подзолистите и торфено-блатните почви. На изток са разпространени песъчливи ливадно-подзолисти и песъчливи почви. В басейна на река Припят големи площи са заети от пясъчни слабоподзолисти, торфени и торфено-блатни почви. В района на град Туров е разположен значителен масив от ливадно-карбонатни почви, отличаващи се с високо плодородие. Горите заемат 38,6% от територията на областта. Основните горски масиви за разположени в западната ѝ част, където залесеността в отделни райони достига до 60%. Иглолистните гори (основно бор) заемат 63% от горския фонд, а широколистните (дъб, габър, бреза, елша и др.) 37%. Блатата, предимно низинни заемат 12,6% от площта на областта. В състава на животинския свят наред с обичайните обитатели на подзоната на смесените гори се срещат и животни характерни за лесостепите (хамстер, лалугер и др.). Срещат се блатна костенурка, бобър, заек, белка, лисица и др., а от птиците – тетерев, сива гъска, глухар и др. Реките и множеството водни басейни са богати на различни видове риби.[2]

Население редактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Гомелска област област е наброявало 1 409 890 души (14,88% от населението на Беларус). Гъстота 34,92 души/km². Градско население 77,69%. Етнически състав: беларуси 88,22%, руснаци 7,71%, украинци 2,15%, цигани 0,17%, евреи 0,16%, поляци 0,14% и др.[1]

Административно-териториално деление редактиране

В административно-териториално отношение Гомелска област се дели на 1 областен градски окръг, 21 административни района, 18 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 17 града с районно подчинение, 15 селища от градски тип и 4 градски района в град Гомел.[1]

 
Административно-териториално деление на Гомелска област
Административно-териториално деление на Гомелска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Гомел
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Гомел 140 536 938 гр. Гомел 536 938 -
Административен район
1. Брагински 1960 11 779 сгт Брагин 3708 130 Комарин
2. Буда-Кошельовски 1595 29 087 гр. Буда-Кошельово 8823 48 Уваровичи
3. Ветковски 1559 17 810 гр. Ветка 8557 22
4. Гомелски 1951 68 182 гр. Гомел - Болшевик
5. Добрушки 1453 35 531 гр. Добруш 18 208 28 Тереховка
6. Елски 1366 14 887 гр. Елск 8906 177
7. Житковички 2916 34 916 гр. Житковичи 15 926 238 гр. Туров
8. Жлобински 2111 101 661 гр. Жлобин 76 234 83 Стрешин
9. Калинковички 2756 58 622 гр. Калинковичи 40 203 122 Озаричи
10. Кормянски 949 13 056 сгт Корма 7637 110
11. Лелчицки 3221 23 511 сгт Лелчици 11 492 215
12. Лоевски 1046 11 514 сгт Лоев 6333 92
13. Мозирски 1603 133 953 гр. Мозир 112 348 133
14. Наровлянски 1589 10 394 гр. Наровля 8099 178
15. Октябърски 1381 13 197 сгт Октябърски 6554 190
16. Петриковски 2835 26 369 гр. Петриков 10 097 190 Копаткевичи
17. Речицки 2714 97 188 гр. Речица 65 873 50 гр. Василевичи, Заречие
18. Рогачовски 2067 56 037 гр. Рогачов 34 447 121
19. Светлогорски 1900 82 243 гр. Светлогорск 67 054 110 Паричи, Соснови Бор
20. Хойникски 2028 18 798 гр. Хойники 12 388 103
21. Чечерски 1230 14 217 гр. Чечерск 8529 65

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ а б в Численность населения на 1 января 2019 г. и среднегодовая численность населения за 2018 год по Республике Беларусь в разрезе областей, районов, городов и поселков городского типа Архив на оригинала от 2017-07-30 в Wayback Machine..
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Гомельская область, т. 7, стр. 48 – 50
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гомелска_област&oldid=12120792“.