Горазд

Книжовник от Великоморавия (Словакия)
Тази статия е за ученика на Кирил и Методий. За пражкия епископ от 20-те години на 20 век до Втората световна война вижте Горазд II.

Свети Горазд е светец, един от Светите Седмочисленици.

Горазд
Стенопис от Сливнишкия манастир, Северна Македония, XVII век
православен светец
РоденIX век
Починал?
?
Горазд в Общомедия

Роден е в заможно аристократично семейство във Великоморавия в земите на днешна Словакия – гр. Нитра или неговата околност. Виден ученик на Константин-Кирил Философ и Методий.

Ръкоположен в Рим от епископ Формоза Портуенски през 868 г. заедно с други ученици на равноапостолите. Горазд е владеел славянски и гръцки, както е бил много начетен в латинските богослужебни книги (Фол и кол. 1981).

През 885 г. архиепископ Методий, който е на смъртното легло, като най-добрия от 200 свои ученици, го обявява за свой наследник и глава на основаната от него школа, и архиепископ. Методий умира на 6 април 885 г. Адриан III (17 май 884-септември 885) e папа по това време. Българският владетел Борис Михаил е водил диалог с трима папи, един от които е Адриан III. След смъртта на Методий решението не е зечетено от папата и Великоморавската църква е предадена на върлия противник на славянското богослужение и книжовност Викхинг-Wiching,(Фол и кол. 1981), епископ на Нитра. Формално той си остава само епископ на словашкия главен град Нитра и не е ръкополжен за архиепископ, но е обявен за управляващ митрополит, което е напълно достатъчно да разсипе школата, да хвърли в затвора в 886 г. като еретици и да съди много студенти, сред които своя основен конкурент Горазд и видните ученици на Методий Климент и Наум, а други просто са избити, прокудени или продадени в робство.

Хипотези за съдбата му редактиране

Съдбата на Горазд остава неясна. Съществуват различни хипотези. Една значителна част от изследователите смятат, че прогонен от Великоморавия, но податките са малко. Някои смятат, че ако Горазд е оцелял след 886 се е спасил в Бохемия (днешна Чехия). Други твърдят, че има информация, според която той е станал първи епископ на Краков[1](до 906 г. Краков е във Великоморавия), а трети - че мощите му се пазят в старата българска област Кутмичевица в град Белград (дн. Берат) в Албания, заедно с тези на св. Ангеларий [2][3]. Въз основа на последното сведение съществува хипотеза, че към края на живота си той е развил дейност в Девол и Белград (Албания) [3]. Тъй като името му е вписано в Дюканжевия каталог от XII в., като трети български архиепископ (дори преди Климент Охридски) някои предполагат, че все пак е достигнал България.[4][5] Освен това в България и в Македония има немалък брой изображения на Св. Горазд от ХVIII и ХIХ в., създадени на базата на по-стари материали. Според хорски предания е живял известно време в град Охрид, а по-късно се преместил в Берат.[4] Съществуват дори хипотези, че след като Викхинг напуска Великоморавия през 891 при войната между Великоморавия и Германия, а в 899 г. при новия княз Моймир II, на вакантното архиепископско място най-сетне е назначен титуляр това да е той.

Денят му се чества на 27 юли.

Източници редактиране

  1. https://poznanieto.bg/interesno/bulgaria/istoriyata-na-gorazd-edin-ot-ucheniczite-na-kiril-i-metodij/
  2. https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/id,12448/view,article/
  3. а б "Св. Горазд, славянски просветител", Д.Калев, Синодално издателство цит в: проф. Николай Димков, статия във в. "Дума", 23 май 2015
  4. а б http://www.euro2001.net/index.shtml/issues/6_2001/index.shtml?page=statia&file=issues/1_2006/stat_9.html
  5. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2021-06-12. Посетен на 2023-10-04.

Литература редактиране