Горнокараджовско клане

Горнокараджовското клане е акция на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от 25 октомври 1906 година срещу мирното население на село Горно Караджово, Сярско.

Горнокараджовско клане
Част от Македонски въпрос
МястоГорно Караджово
Дата25 октомври 1906 г.
Целликвидиране на българщината в Сярско
Смъртни случаи25 – 30
ИзвършителДимитър Гоголаков

Акцията идва като отмъщение срещу акция на ВМОРО, при която войводата Таската Серски напада гъркоманското село Хомондос на 1 септември 1906 година и убива жената и единственото дете на гъркоманския войвода Димитър Гоголаков. След това Димитър Гоголаков преоблича цялата си чета от 60 души в униформи на турската войска и напада нищо неподозиращите селяни. В подготовката на клането участват турски офицери и гръцкият консул в Сяр Цамадос, както и серският митрополит Григорий[1].

Първоначално са убити дузина българи извън селото, след това са запалени десетина екзархийски къщи и са убити между 25 и 30 души българи. В нападението е ранен андартският капитан Атанас Хаджипантазиев (Танасис Хадзипантазис), който умира през януари 1907 година от раните си. Турските постове в селата Хомондос и Календра остават безучастни към случващото се.

Клането в Горно Караджово предизвиква намесата на Великите сили - анкетирано е от австрийския консул Пари и от френския офицер Фулон и е обсъждано в английския парламент. В отговор на това нападение четите на ВМОРО в района се активизират и нападат на 1 декември гъркоманското село Клепушна и опожаряват 7 къщи, убийства на местни гъркомани са извършени в селата Елшен, Савяк, Горно Броди, Бурсуко, Календра, Мелникич, Секавец и други. Избито е и цялото гъркоманско семейство от седем члена — на гъркоманския чорбаджия Митре Чайкъна от Вержани[2].

Бележки редактиране

  1. Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр.54
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 229-230.