Горното езеро (на английски: Lake Superior; на френски: Lac Supérieur) е най-голямото от петте Големи езера в Северна Америка. На север граничи с канадската провинция Онтарио и с американския щат Минесота, а на юг – с американските щати Уисконсин и Мичиган. Това е най-голямото сладководно езеро в света по площ (82 103 км2[1]), ако се приеме че езерото Хюрън и езерото Мичиган са два отделни водни басейна.[2]. Площта само на канадската територия на езерото е 28 700 км2[1], като по този начин то е 3-то по големина езеро в Канада и 2-рото в провинция Онтарио. Надморската височина на водата е 183 м[1].

Горно езеро
47.5288° с. ш. -87.76° и. д.
Местоположение в Канада
МестоположениеСАЩ (щат Мичиган, Минесота, Уисконсин) и Канада (провинция Онтарио)
Координати47°46′ с. ш. 87°22′ з. д. / 47.766667° с. ш. 87.366667° з. д.
Притоциреки Нипигон, Сейнт Луис, Пигеон, Пик, Уайт, Мишпикотен, Каминистикуа, Уисконсин, Брул
Оттокрека Сейнт Мъри
Дължина563 km
Ширина257 km
Площ82 103 km2
Воден обем11 600 km3
Надм. височина183 m
Водосб. басейн127 700 km2
Населени местаДълют, Сюпириор, Ашлънд, Маркет (САЩ); Тъндър Бей (Канада)
Горно езеро в Общомедия

Горното езеро е третото най-голямо сладководно езеро в света по обем (11 600 km3[3]), след Байкал в Русия и Танганика в Африка.

География редактиране

Географско положение редактиране

Езерото се намира на границата между САЩ и Канада, като близо 1/3 от площта му (28 700 км2) са на канадска територия (провинция Онтарио), а останалите 53 403 км2 – на американска (щатите Мичиган, Минесота и Уисконсин). Горно езеро е петото (четвърто) по ред езеро от долу нагоре след Онтарио, Ери, Хюрън и Мичиган от групата на Големите езера в Северна Америка. Езерото е на 7 м по-нависоко от Хюрън, в което се оттича чрез река Сейнт Мъри.

 
Сателитна снимка на Горно езеро
 
Изглед от залива Подкова на северното крайбрежие на езерото (провинция Онтарио)

Батиметрия редактиране

От запад на изток дължината на езерото е 563 км, а максималната му ширина от юг на север – 257 км. Обемът на водата е 11 600 км3. Максималната му дълбочина е 406 м в югоизточната част на езерото. Водното ниво на езерото се намира на 183 м н.в., което през годината се колебае в граници от +0,36 м до -0,41 м, като обикновено най-високо е нивото през месеците октомври и ноември, а най-ниско в периода от януари до юни.

Водата в езерото е с почти постоянна температура – около 4 °C (малко по-висока през лятото и по-ниска през зимата), като много рядко замръзва. Само в крайбрежните, плитки части се образува ежегодна ледена покривка от началото на декември до края на април.

Брегове, острови, водосборен басейн, пристанища редактиране

Бреговата линия на езерото е сравнително слабо разчленена и е с обща дължина от 4 3 85 км. В югозападната част на езерото има два по-големи залива – Кивино и Уайтфиш, а в близост главно до северните брегове са разположени по-големите острови Айл Роял, Сейнт Игнас, Мишпикотен и о-вите Апостоли (в югозападната част). Северните брегове на Горно езеро са високи (до 400 м) и скалисти, а южните са предимно полегати, с обширни плажове.

Водосборният басейн на езерото е 127 700 км2 и като се пребави към него и площта на езерото общата водосборна площ става 209 800 км2. В езерото се вливат над 200 реки, по-големи от които са Нипигон, Сейнт Луис, Пигеон, Пик, Уайт, Мишпикотен, Каминистикуа, Уисконсин и Брул, а изтича само една – Сейнт Мъри, дължина 112 км в езерото Хюрън.

По бреговете на езерото са разположени множество населени места, някои от които с големи престанища – Дълют, Сюпириор, Ашлънд, Маркет (САЩ); Тъндър Бей (Канада).

Национални паркове: „Айл Роял“ (на едноименния остров в Горно езеро, САЩ), „Пукаскуа“, Канада.

История редактиране

На езика оджибве езерото се нарича Gichigami, което се превежда като „голяма вода“. В „Песента на ХиауатаХенри Уадсуорт Лонгфелоу индианското име на езерото се среща като „Gitche Gumee“.

Според официално приетата версия[4] Горно езеро е открито от френския трапер, изследовател на Канада и Големите езера Етиен Брюле през лятото на 1621 г., когато от езерото Хюрън се изкачва с група индианци по река Сейнт Мъри и пръв достига до езерото.

През средата на 17 век френските изследователи наричат езерото (на френски: le lac supérieur), което ще рече „най-горното езеро“, тъй като е най-високо разположеното от всички пет Големи езера. По-късно англичаните адаптират френското име, като поясняват, че езерото е най-голямото (на английски: superior) на континента.[5].

Източници редактиране

  1. а б в Atlas of Canada. List of Lakess
  2. "Michigan and Huron: One Lake or Two?" Pearson Education, Inc: Information Please® Database, 2007.
  3. Superior Pursuit: Facts About the Greatest Great Lake – Minnesota Sea Grant Архив на оригинала от 2017-07-21 в Wayback Machine. University of Minnesota. Посетен на 9 август 2007 г.
  4. Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 165.
  5. Джордж Рипи Стюарт, Names on the Land, A historical Account of Place-Naming in the United States, 1945, p. 83