Уикипедия

Гоцеделчевци

Го̀цедѐлчевци или неврокопчани са жителите на град Гоце Делчев, България (до 1951 година Неврокоп). Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Гоце Делчев редактиране

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А редактиране

Б редактиране

В редактиране

  •   Валентин Караманчев (1932 – 2022), български писател
  •   Валери Пелтеков (р. 1953), български алпинист и пещерняк
  •   Васил Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата[4]
  •   Велика Ангелова, българска просветна деятелка, завършила трети гимназиален клас в Неврокоп, назначена в 1913 година за учителка в Неврокопската митрополия[5]
  •   Велика Николова, българска просветна деятелка, завършила трети гимназиален клас в Неврокоп, назначена в 1913 година за учителка в Неврокопската митрополия[5]
  •   Владимир Хаджимаринов (1897 – ?), български революционер

Г редактиране

Д редактиране

Е редактиране

  •   Екатерина Дукова (ок. 1850 – 1908), българска просветна деятелка
  •   Елена Георгиева, следва в Одеса, преподава в Неврокоп (1872), член на женското дружество „Ученолюбие“[7]

Ж редактиране

З редактиране

И редактиране

Й редактиране

К редактиране

Л редактиране

М редактиране

  •   Магдалена Антонова, българска просветна деятелка, завършила трети гимназиален клас в Неврокоп, назначена в 1912 година за учителка в Сатовча[5]
  •   Марин Маринов (р. 1926), български офицер, генерал-майор
  •   Марио Метушев (р. 1979), български футболист
  •   Мария Иванова, българска просветна деятелка, завършила трети гимназиален клас в Неврокоп, назначена в 1913 година за учителка в Неврокопската митрополия[10]
  •   Мария Титянова (р. 1933), българска общественичка
  •   Мария Чакърдъкова, българска певица, дъщеря на Николина Чакърдъкова

Н редактиране

П редактиране

  •   Павел (Павле) Стоянов, лекар в родния си град между 1863 и 1867 година[12]
  •   Панчо Иванов (1972 – ), музикант
  •   Петър Агов (1943 – ), български политик от БСДП
  •   Петър Димитров, завършил инженерство в Лозанския университет в 1903 година[13]
  •   Петър Зайков (? – 1923), български революционер, отвлечен от Пазарджишкия затвор след Деветоюнския преврат, предадена на войводата на ВМРО Иван Келпеков и убит[14]
  •   Петър Междуречки (1934 – ), български политик, кмет на София (1977 – 1986)
  •   Прокоп Атанасов, театрален деец

Р редактиране

С редактиране

  •   Силвия Германова (1959 – ), българска баскетболистка
  •   София Мондова (1888 – 1948), българска просветна деятелка и революционерка от ВМОРО
  •   Стоян Попов (? – 1923), български революционер, отвлечен от Неврокопския затвор след Деветоюнския преврат, предаден на ВМРО и убит[1]

Т редактиране

  •   Тодор Георгиев, български опълченец, ІІI опълченска дружина.[15] Преди Руско-турската война е емигрант в Болград, Бесарабия. Включва се в Българското опълчение и на 4 май 1877 година е зачислен в IV рота на III дружина. Загива преди 22 октомври същата година. Предложен е посмъртно за награждаване с Георгиевски кръст IV степен.[16][17]
  •   Тодор Пиринчилев (1837 – 1913), български революционер

Ц редактиране

Я редактиране

Македоно-одрински опълченци от Неврокоп редактиране

  •   Апостол Костадинов (1890 – ?), четата на Стоян Мълчанков[21]
  •   Васил Димитров Ашиков, 21-годишен, 4 рота на 2 скопска дружина, носител на бронзов медал[22]
  •   Георги Аврамов, 26-годишен, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при връх Говедарник на 9 юли 1913 година[23]
  •   Георги Аврионов, 26-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 14 воденска дружина[24]
  •   Михаил Антонов, студент, 4 рота на 3 солунска дружина, ранен на 9 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ ІV степен[25]
  •   Никола Ангелов, 18-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ ІV степен[26]
  •   Никола Ангелов, 18-годишен, основно образование, 14 воденска дружина[26]
  •   Никола Димитров (1874 – ?), жител на Кестамбол, 1 и Нестроева рота на 9 велешка дружина[27]
  •   Тодор Аврионов, 18-годишен, калайджия, прогимназия, Нестроева рота на 14 воденска дружина, носител на бронзов медал[24]

Починали в Гоце Делчев редактиране

Свързани с Гоце Делчев редактиране

  •   Георги Янев, български революционер от ВМОРО, неврокопски войвода през 1912 година[28]
  •   Димитър Петридис, живее в Неврокоп, автор е на житие за Свети Йоан Рилски и на Молебен, който през 1853 година праща на Неофит Рилски[29]
  •   Симеон Атанасов, родом от Неврокопско, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[2]

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 334. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
  3. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 116, л. 157
  4. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  5. ↑ а б в Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 87.
  6. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  7. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 150.
  8. ↑ Иван Василев Илчев от Неврокоп, Пиринска Македония – "Нашите организации. Македонските родолюбци в Спрингфилд, О. на своя пост", публикувано във в-к "Македонска трибуна", год. 25, бр. 1255, Индианаполис, САЩ, 22 март 1951 година // strumski.com. Посетен на 5.6.2022.
  9. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  10. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 - 1919 година // Исторически преглед 65 (1-2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86.
  11. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  12. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 632.
  13. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  14. ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 334. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
  16. ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 394, № III.187.63.
  17. ↑ Марков, И. Град Гоце Делчев и миналото на Неврокоп и Неврокопския край. с. 205.
  18. ↑ Кратка биография от сайта store.bg // Посетен на 9.11.2021.
  19. ↑ Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат // bezgranitsi.bg. Посетен на 9.11.2021.
  20. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 13.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  24. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
  26. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 31.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.
  28. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
  29. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 520.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гоцеделчевци&oldid=12213251“.