Уикипедия

Гран Парадизо (масив)

планински масив в Северна Италия

Масивът Гран Парадизо (на италиански: Massiccio del Gran Paradiso; на френски: Massif du Grand Paradis) е планински масив от Грайските Алпи, състоящ се от Гран Парадизо и голяма част от Алпите на Гран Парадизо.[1] Той се намира изцяло на италианска територия, пресичайки северноиталианските региони Вале д'Аоста и Пиемонт, източно от Алпите на Гранд Сасиер и на Рутор, югозападно от Веригата Емилиус-Терсива. Южната част се простира чак до Пиемонт, докато достигне прохода Коле дел Ниволе.[2]

Гран Парадизо
Gran Paradiso
Гран Парадизо, видян от северозапад
Карта
Местоположение
Общи данни
Местоположение Италия
Вале д'Аоста Вале д'Аоста
Пиемонт Пиемонт
Част отГрайските Алпи
Най-висок връхГран Парадизо
Надм. височина4061,20 m
Издаденост1879 m
Гран Парадизо в Общомедия

Етимология редактиране

Топонимът Gran Paradiso произлиза, чрез асонанс и през френското Grand paradis, от валдостанското диалектно Granta Parei, което означава „Голяма стена“. Това е същата етимология на близката планина Гранта Парей (Granta Parey).[3]

География редактиране

 
Масивът Гран Парадизо, видян от ледника Тесонè.

Масивът Гран Парадизо е единственият планински масив с кулминация от над 4000 m изцяло на италианска територия. От неговите контрафорси се спускат стръмни големи долини, които поставят началото на пет долини: Вал ди Коне, Валсаваранш, Вал ди Рем, Вале дел Орко и Вал Соана.

Диапазонът от 3000 до 4000 m е покрит с белоснежни ледници, по-обширни от страна на регион Вале д'Аоста. Това са многогодишни, но сравнително скорошни ледници, образувани по време на „малкото заледяване“ през 17 век.

От Гран Парадизо – най-високият връх (4061 m) започва било, което разделя долините Вал ди Коне от Валсаваранш, което, спускайки се към град Аоста, се издига в двата върха Ербете (Herbétet) (3778 m) и Гривола (Grivola) (3969 m). От пиемонтска страна се издигат планините Чарфорон (Ciarforon, Charforon) (3642 m), Трезента (Tresenta) (3609 m) и Бека ди Мончаир (на итал. Becca di Monciair, на фр. Pic de Montchair) (3544 m). Тези планини са лесно разпознаваеми от опитно око дори от Торинската равнина. Чарфорон е един от най-особените върхове на Алпите: от страната на Вале д'Аоста е покрит с огромна ледена шапка, а от страната на Пиемонт изглежда като гола планина с трапецовидна форма.

Подялба редактиране

Следвайки определението за SOIUSA, масивът Гран Парадизо е алпийска супергрупа, разделена на четири групи и осем подгрупи. В скоби е кодът SOIUSA на групите и подгрупите:

  • Група Чарфорон-Пунта Фурà (A.1)
    • Възел Пунта Фурà (A.1.a)
    • Възел Чарфорон (A.1.b)
  • Група Гран Парадизо-Роча Вива (A.2)
    • Подгрупа Гран Парадизо (A.2.a)
    • Подгрупа Роча Вива-Апостоли (A.2.b)
  • Група Гривола-Гран Сера (A.3)
    • Възел Гран Сера (A.3.a)
    • Масив Гривола (A.3.b)
  • Група Сендже-Шардоне (A.4)
    • Възел Сендже (A.4.a)
    • Възел Шардоне (A.4.b)

Група Гран Парадизо-Роча Вива се намира в центъра на масива Гран Парадизо. Група Чарфорон-Пунта Фурà се намира в западната му част; група Гривола-Гран Сера се намира на север, а група Сендже-Шардоне – на изток.

Орография редактиране

 
Върхът на планината Гран Парадизо (вляво); планините Рок (вдясно) и Бека ди Монкорвè (преден план), гледани от юг.
 
Западната страна на Бека ди Монтандайнè.
 
Чарфорон
 
Гривола
 
Трезента
 
Пунта деле Сендже

Основни ледници редактиране

 
Серак[4] на ледника Триболационе.
 
Ледник Лавзиò.
 
Ледник Трайо.

Всички основни ледници са разположени от северозападната (валдостанска) страна на масива:

  • Ледник Триболационе (Ghiacciaio della Tribolazione)
  • Ледник Трайо (Ghiacciaio del Trajo)
  • Ледник Номенон (Ghiacciaio del Nomenon)
  • Ледник Туф (Ghiacciaio del Tuf)
  • Ледник Лозон (Ghiacciaio del Loson)
  • Ледник Гран Вале (Ghiacciaio di Gran Valle)
  • Ледник Тцасе (Ghiacciaio del Tzasset)
  • Ледник Гран Кру (Ghiacciaio del Grand Croux)
  • Ледник Моне (Ghiacciaio del Money)
  • Ледник Купè дьо Моне (Ghiacciaio del Coupé de Money)
  • Ледник Патрѝ (Ghiacciaio di Patrì)
  • Ледник Валета (Ghiacciaio di Valletta)
  • Ледник Валей (Ghiacciaio di Valeille)
  • Ледник Сендже (Ghiacciaio delle Sengie)
  • Ледник Арола (Ghiacciaio dell'Arolla)
  • Ледник Лавзиò (Ghiacciaio del Laveciau)
  • Ледник Монкорвè (Ghiacciaio di Moncorvé)
  • Ледник Гран Нейрон (Ghiacciaio di Grand Neyron)
  • Ледник Монтандайнè (Ghiacciaio di Montandayné)
  • Ледник Мончаир (Ghiacciaio di Monciair)
  • Ледник Тиморион (Ghiacciaio del Timorion)

Основни проходи редактиране

 
Изглед от Кол дьо Сен Марсел.

Основните алпийски проходи, които свързват различните долини, които се разклоняват от масива, са:

  • Коле дел Дринк (Colle del Drinc, фр. Drènc) (2555 m) от Епинел до местност Пила (в Гресан)
  • Коле Шасеш (Colle Chasèche или Tzasetze) (2820 m) от Епинел до Пила
  • Коле ди Сен Марсел (Colle di Saint Marcel) (2916 m) от долината Гросон във Вал ди Коне до Сен Марсел
  • Коле дел Ниволе (Colle del Nivolet) (2612 m) от долината Вал Орко (Пиемонт) до Валсаваранш (Вале д'Аоста)
  • Пасо д'Aнверньо (Passo d'Invergneux) (2905 m) от Лилà (Lillaz) (Коне) до Сен Марсел
  • Коле ди Фенис (Colle di Fénis) (2831 m) от Лилà до Фенис
  • Кол Понтонè (Col Pontonnet) (2897 m) от Лилà до Фенис
  • Фенетър дьо Шампорше (Fenêtre de Champorcher) (2826 м) от Лилà до Шампорше
  • Коле дел Ариета (Colle dell'Arietta) (2939 m) от Лилà до Кампиля Соана (подселище на Валпрато Соана)
  • Коле ди Бардонè (Colle di Bardoney) (2833 m) от Коне до потока Форцо (Ронко Канавезе)
  • Коле дел Телечо (Colle del Teleccio или de Ondezana) (3304 м) от Валей (Франция) до долината Пиантонето
  • Коле деле Сендже (Colle delle Sengie) (3200 m) от Валей до потока Форцо
  • Коле ди Монè (Colle di Money) (3443 m) от Валнонтè (Коне) до Локана
  • Коле дела Луна (Colle della Luna) (3542 m) от Валнонтè (Коне) до Ноаска
  • Коле ди Лозон (Colle del Lauson) (3296 m) от Валнонтè до Валсаваранш
  • Коле ди Рай Ноар (Colle delle Rayes Noires) (3441 m) от Валнонтè до Валсаваранш
  • Коле дела Гривола (Colle дела Grivola) (3738 m) от Епинел (Коне) до Валсаваранш.

Основни първи изкачвания редактиране

 
Гран Парадизо, видян от Коне
 
Гривола
  • 1859 г. – Гривола: J. Ormsby, R. Bruce, F. Dayné, Z.Cachaz и J.Tairraz.
  • 1860 г. – Гран Парадизо: JJCowell, W. Dundas, M.Payot, Ormsby и J.Tairraz.
  • 1871 г. – Чарфорон: Ф. Валино и A. Бланкети.
  • 1873 г. – Ербете: L. Baralle, A. Кастанери и Дж. Кастанери.
  • 1875 г. – Бека ди Монтандайнè: Л. Вакароне, А. Грамаля Рикиарди, А. и Д. Кастанери.
  • 1885 г. – Бека ди Монкорвè: Л. Вакароне.
  • 1902 г. – Северна стена на Чарфорон: Е. Алегра, У. Сандринели и П. Дайне.
  • 1913 г. – Северна стена на Роча Вива: Ф. Пергамени и Е. Станьо.
  • 1926 г. – Североизточно лице на Гривола: L. Binel и A. Crétier.
  • 1930 г. – Северозападна стена на Гран Парадизо: Р. Шабо, A. Кретие и Л. Бон.
  • 1936 г. – Северозападна стена на Гривола: L. Binel, A. Deffeyes, L. Carrel и Р. Шабо.
  • 1939 г. – В посока към северната стена на Чарфорон: Дж. и E. Киара и E. Катинели.
  • 1939 г. – Югозападна стена на Бека ди Монкорвè: М. Боргарело, А. Де Монте и Л. Нотдурфтер.
  • 1951 г. – Югоизточно лице на Беко Меридионале дела Триболационе: A. Гарцини, Ф. Грациано и П. Малвасора.
  • 1955 г. – Централно отклонение на Беко ди Валсоера: Л. Леонеса и Б. Трон.
  • 1960 г. – Югозападен ъгъл на Беко ди Валсоера: Е. Кавалиери, А. Мелано и Р. Перего.
  • 1969 г. – Зимен път на Торе Стаката до Беко ди Валсоера: Дж. Алтавила, Дж. Ч. Граси, В. Манера и A. Ре.
  • 1971 г. – Насочено към южната стена на Бека ди Монкорвè: Дж. Бонети, N.Gasser и Ф. Лоренци.
  • 1974 г. – Южна стена на Пунта Марко: Р. Бианко и У. Манера.
  • 1974 г. – Зимно, южна стена на Бека ди Монкорвè: Р. Бианко, М. Капелоца, У. Манера и К. Сантунионе.
  • 1976 г. – Източно лице на Гран Парадизо: през Спероно дел гран жандарм на юг от традиционния връх: Ge S. Truc и Дж. Б. Сартори.
  • 1976 г. – Североизточна стена на Пиколо Парадизо: директен маршрут A. Guichardaz и П. Камели.

Парк редактиране

  Основна статия: Гран Парадизо (парк)
 
Лисица близо до Кроче дел Ароли.
 
Жълтоклюна гарга

Масивът се превръща в ловно поле на владетелите от Савойския дом през 19 век. По-специално крал Виктор Емануил II създава Кралския резерват „Гран Парадизо“. Най-старият национален парк в Италия – Националният парк „Гран Парадизо“ е роден от този ловен резерват през 1922 г. Следователно масивът до голяма степен е включен в самия парк.

Туризъм редактиране

 
Хижа „Виторио Села“ в Коне
 
Хижа „Федерико Шабо“ във Валсаваранш

За да се улесни изкачването до планините на масива и туризмът на голяма надморска височина, масивът е оборудван с няколко алпийски хижи:

  • Хижа „Виктор Емануил II“ (Rifugio Vittorio Emanuele II) – 2732 m
  • Хижа „Федерико Шабо“ (Rifugio Federico Chabod) – 2750 m
  • Хижа „Град Кивасо“ (Rifugio città di Chivasso) – 2604 m
  • Хижа „Виторио Села“ (Rifugio Vittorio Sella) – Валнонтè (Коне) 2584 m
  • Хижа „Мечта на Бердцè ал Перадцà“ (Sogno di Berdzé al Péradzà) – Валоне дел Юртие 2526 m
  • Хижа „Понтезе“ (Rifugio Pontese) – 2217 m

Масивът се пресича от път Alta via della Valle d'Aosta n. 2.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Алпите на Гран Парадизо в Грайските Алпи са съставени освен от Масива Гран Парадизо и от Група Роза дей Бианки и Верига Емилиус-Терсива. Вж. Suddivisione Orografica Internazionale Unificata del Sistema Alpino
  2. ↑ Рок 4026 m е кулминационната точка на вододела Орко – Дора (най-високият връх на района на Канавезе и на Метрополен град Торино).
  3. ↑ Joseph-Marie Henry, Vieux noms patois de localités valdôtaines, Le Messager valdôtain, 1937.
  4. ↑ Серак е типична формация на ледник с формата на кула или пинакъл, получена в резултат на отварянето на пукнатини.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Massiccio del Gran Paradiso в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гран_Парадизо_(масив)&oldid=11318632“.